Капитанът на националния отбор на България Алекс Грозданов не скри удовлетворението си след ценната победа над Украйна с 3:1(25:20,18:25,25:23,25:17) в последния мач от турнира във втората седмица на Волейболната лига на нациите в Любляна. Централният блокировач призна, че след трите поредни петгеймови двубоя физическата умора е била огромна, но именно добрата атмосфера и позитивното настроение са помогнали на отбора да намери сили за успеха.
– Алекс, честита победа! Успяхте да постигнете изключително важен успех. Как намерихте сили след три петгеймови мача и почти без време за почивка?
– Благодаря! Говорихме доста в съблекалнята преди мача. Всички бяхме наясно с умората, с липсата на сън и с това, че енергията не е на най-високото ниво. Казахме си, че най-важното е да се забавляваме на игрището. Досега все не успявахме да прекъснем тази серия с трите петгеймови мача. Казахме си, че няма какво да губим и че можем само да направим крачка напред.
– Къде според теб пречупихте Украйна?
– Мисля, че след втория гейм. Въпреки че те успяха да изравнят след нашия много добър първи гейм, ние останахме спокойни. Имаше много позитивизъм между състезателите и успяхме да наложим нашата игра. Отдавна не бяхме побеждавали Украйна. Миналата година в Бургас загубихме от тях, когато те дори бяха без Олег Плотницки, а сега, с него в състава им, успяхме да спечелим една много важна победа.
– Тази победа ви доближава с крачка до участие във финалния турнир в Китай.
– Нека засега да оставим Китай на мира. Предстои ни още един турнир и първо трябва да се възстановим. Сега имаме малко повече време преди третата седмица. Надявам се в Чикаго да покажем същата игра, а защо не и още по-добра.
– За първи път от доста време смените ви донесоха толкова сериозен ефект. Как гледаш на това?
– Това е съвсем нормално. Ние сме най-младият отбор тук и е нужно време, за да започнат всички тези неща да работят. Играчите, които влизат от пейката, стават все по-уверени. С времето още повече момчета ще могат да помагат и това ще направи отбора още по-силен.
