Участието на България на ЕвроВолей приключи след шест мача, но резултатите не разказват цялата история за представянето на националите. Погледът към статистиката от всички срещи очертава доста ясно силните страни на отбора, но и местата, на които проблемите се повтаряха.
Най-силното оръжие на България безспорно беше атаката. Националите завършиха турнира с 309 успешни нападения от 556 опита, или 55.6% реализация. По-важното е, че това не е резултат, натрупан основно срещу по-слабите съперници.
В пет от шестте мача България атакуваше с поне 55% успеваемост – 58% срещу Северна Македония, 60% срещу Португалия, 55% срещу Украйна, 59% срещу Израел и 57% срещу Полша. Именно двубоят с поляците показа колко много може да даде този елемент – дори срещу лидера в световната ранглиста българското нападение остана на много високо ниво.
Другият елемент, който почти не се променяше независимо от съперника, беше блокът. България направи 50 точкови блока в шестте срещи. След шестте срещу Северна Македония националите не паднаха под осем в нито един от останалите пет мача – 9 срещу Португалия и Украйна, 10 срещу Израел и по 8 срещу Полша и Германия.
Така атаката и блокът се превърнаха в двете най-сигурни опори на отбора. По-различна беше картината при посрещането.
След много високите показатели в първия мач срещу Северна Македония представянето на този елемент започна да се колебае. Срещу Украйна и Израел България имаше 49% позитивно посрещане, срещу Полша процентът беше 46, а срещу Германия – 44. За целия турнир националите допуснаха 37 директни грешки на посрещане.
Именно тук последният мач дава интересна отправна точка. Срещу Полша България допусна 7 грешки на посрещане, но запази атаката си на 57%. Срещу Германия грешките на посрещане станаха 11 – най-много за отбора в турнира, а атаката едновременно с това падна на 48% – най-ниската стойност в шестте срещи.
Това не означава автоматично, че едното е причинило другото. Пълна картина на всяко разиграване липсва и само от крайната статистика такава причинно-следствена връзка не може да бъде доказана. Но релацията е логична и видима – когато качеството на първото докосване спадне, възможностите за организиране на пълноценно нападение също се ограничават. А точно срещу Германия най-слабите стойности на България в двата елемента съвпаднаха.

Един проблем остана от началото до края

Докато посрещането се променяше в зависимост от мача, един показател остана висок през практически цялото първенство – грешките от начален удар.
България изпълни 556 сервиса в шестте срещи и 24.6% от тях завършиха с грешка. Или казано далеч по-просто – почти всеки четвърти български начален удар не влезе в игра.
Сервисът носеше и директни точки – 9.4% от всички изпълнения завършиха с ас. От статистиката обаче не можем да разберем колко от останалите начални удари са затруднили противниковото посрещане, нито да определим дали високият брой грешки е следствие от поеман риск. Затова няма основание автоматично да се говори за „цената на агресивния сервис“. Това, което може да бъде измерено, е високият процент на грешките.
И тук вероятно се намира най-интересният извод от шестте мача. България не напусна ЕвроВолей като отбор без работещи оръжия. Напротив – 55.6% реализация в атака и 50 точки от блок показват къде националите бяха най-силни.
По-големият проблем беше да се осигуряват постоянно условия тези оръжия да бъдат използвани. При сервиса твърде много разигравания приключваха още с началния удар, а колебанията в посрещането влияеха върху следващото звено от веригата – организацията на атаката. Най-ярко това се видя в последния мач, когато най-многото грешки на посрещане съвпаднаха с най-ниската реализация в нападение.
Ако трябва да се търси тясното място на България на това европейско, то не е в способността да завършва атаките. По-скоро е в това колко устойчиво отборът успяваше да стигне до условията, в които силната му атака да бъде използвана.