Един от най-титулуваните съдии в историята на волейбола говори пред италианския сайт VolleyNews.it за технически упадък, който според него е глобален и засяга всички федерации. Поводът — поредицата спорни моменти в тазгодишната Лига на нациите. В обширно интервю за сайта Фабрицио Паскуали — съдия от Серия А над 20 години, международен рефер 18 години и първи съдия на финала на Световното първенство при мъжете през 2018 г., днес търсен referee coach във футбола, баскетбола, ръгбито и хандбала — поставя остра диагноза на състоянието на съдийството във волейбола.

„Не съдия, а видеочекър"

Един от епизодите, около които се завърта разговорът, е спорен момент от мача Италия–Франция при мъжете, при който, според формулировката на интервюиращия, графичната реконструкция на „ястребовото око" е била сгрешена, а съдията, въпреки очевидността, повтарял „Automatic System" (припомняме, че съдия на срещата бе Ивайло Иванов, за чийто случай писахме б.р).
Паскуали приема, че технологията не е панацея, и подчертава, че това е негова теза, потвърждавана според него от изследвания на престижни световни университети. Впечатлението му е, че на стола вече не седят съдии, а „видеочекъри". Тенденцията, която наблюдава, е, че съдиите все повече се осланят на изкуствения интелект, а това според него поражда „решаващо късо съединение" — защото съдиите вече не са свикнали да съдят.
Паскуали припомня, че видеочекът във волейбола е въведен не за да подкрепи съдиите, а за да помогне на отборите — точно както в тениса технологията е дошла по искане на играчите.

„Дерегулация" и липса на техническа последователност

За началото на Лигата на нациите Паскуали говори за експеримент, който е плод на „дерегулация" в волейбола. Той се спира на правилото за носена и бутана топка, което някои погрешно наричат ново — а всъщност, казва той, съществува открай време, но години наред никой не го е свирил, докато играта се е доближила повече до НБА, отколкото до волейбола.
Същия проблем вижда и в отпадането преди две години на наказанието за двоен удар — техническата грешка, при която играчът докосва топката два пъти при едно действие. Паскуали пита направо дали изобщо някой все още е свирел двоен удар и сам отговаря — никой. Изводът му е директен: ако се махне субективната преценка на съдията за такива игрови моменти, отпада смисълът от самия съдия.
Паскуали добавя, че правилата често се променят без ясни инструкции и без да се отчита какво означават от съдийска гледна точка. Като пример посочва промяната в разположението на терена заради телевизионни нужди — преместването на стола на първия съдия от страната на пейките. Картината е чиста, признава той, но вторият съдия е обезсилен, а първият губи контрол върху пейките, особено по време на чек, когато в слушалката му говорят от видеостаята, а отдолу играчи и треньори му крещят.

Защо се е стигнало дотук

Развитието на съдийската фигура никога не е било силна страна на спорта, смята Паскуали. Според него никога не е имало интерес към обучението, което води и до културно обедняване на образа на съдията.
Той посочва и проблема с високата средна възраст на международните съдии — както и в Италия — която затруднява адаптацията към новите технологии, докато по-младите поколения биха се справили по-лесно. Затова намира за парадоксално, че възрастовият лимит на съдиите продължава да се удължава.
Сравнението с други спортове разликата е безкомпромисна: подготовката на съдиите във футбола, баскетбола и ръгбито е, по думите му, „научна фантастика" в сравнение с тази на волейбола, които често са оставени на произвола. Волейболът, твърди той, живее в собствения си затворен свят.

Набиране на нови съдии, лидерство и поведение

По темата за набирането на нови съдии Паскуали е категоричен, че проблемът е сериозен, а волейболът вече е в закъснение с поглед към 2028 г. За формата на обучение, който Федерацията (Италианската б.р) експериментира — съдии от Серия А да обучават по-млади колеги — изразява резерви: смята за странно в толкова деликатна роля да се използват хора, които самите имат нужда от подкрепа.
Природата на проблема според него е системна: съдиите не са приоритет. Пита се как е възможно международна федерация с визията на FIVB още да няма пълноценен и работещ съдийски департамент. За контраст припомня, че начело на съдийската комисия на ФИФА стои Пиерлуиджи Колина, а в баскетбола — Луиджи Ламоника.
Критикува и „приятелския" подход на някои съдии, които се обръщат към играчи и треньори по име, искат фланелки или снимки, или ги следват в социалните мрежи — поведение, което според него подкопава уважението към ролята им и дава грешен модел на младите.

Не „реквием", а осъзнаване

Паскуали отказва да говори за края на съдийството. Има проблем, който трябва да се реши с работа и с по-добри условия за съдиите — организация на пътуванията, възнаграждения, планиране на назначенията. Прави и сравнение: когато играч сгреши няколко пъти, треньорът го сменя; съдия със същия брой грешки дори не е поставен под въпрос за следващия мач.
Запитан кой е най-добрият съдия в света днес, отговаря без колебание — Юрай Мокри, „с голяма преднина пред всички". За най-добрия италиански съдия предпочита да не посочва име, а да отбележи, че в Италия има много талантливи млади съдии, които обаче се губят поради липса на подходяща подкрепа.
Определението му за съдия затваря разговора: човек, способен да служи сериозно на спорта, който отсъжда. Ролята на съдията, казва той, е да улеснява хода на играта — но да улесняваш играта не означава да я превръщаш в шоу. А от излишно забавление, добавя Паскуали, волейболът вече има предостатъчно.

По интервю на Джулиано Биндони за VolleyNews.it.

снимка: volleynews.it