Българският национал Александър Николов очерта голямата следваща крачка пред мъжкия национален отбор – постоянството, което да превърне България от тим, способен да побеждава най-силните, в състав, който редовно се бори за медали.
В специален разговор за Sportcast Volleyball посрещачът говори за изминалата Лига на нациите, развитието на младия български отбор, собствената си роля в решителните моменти, подготовката за Европейското първенство и огромните очаквания към домакинските мачове.
Николов оценява положително представянето на България в Лигата на нациите. Националите завършиха сред първите осем по резултати, но останаха извън финалната фаза заради гарантираното място на домакина Китай.
„С този наш отбор, без никакви смени, без толкова дълбочина в състава все още, да успеем да стигнем в топ 8 е сериозно нещо. Особено на фона на това, че ние не сме топ 8 на ранглистата. Ние сме се надскочили реално в представянето си“, коментира Николов.
За него една от най-големите промени спрямо предишните сезони е настъпила още преди първия мач. България вече не е започнала лятото с мисълта как да запази мястото си в Лигата на нациите. Целта от първия ден е била участие във финалите.
Самочувствието, натрупано от предишните големи мачове, също е променило начина, по който националите гледат на себе си и на съперниците.
В същото време Николов не спестява и основния проблем – липсата на постоянство.
„Постоянството е нещо, което се гради с много опит и много време. Няма как толкова бързо да стане за една-две години. Две-три години е заедно отборът и не мога да искам от толкова млад отбор да е постоянен.“
Именно там звездата на България вижда следващото ниво в развитието. Силните отделни вечери вече не са достатъчни. България трябва да започне да повтаря играта си срещу водещите сили в значително повече мачове.
„Това е следващата стъпка в процеса. Тогава вече ще има сериозни опити и амбиции за медали на всяко първенство – когато станем постоянни.“

Николов посочи играча, който го е впечатлил най-много

Алекс Николов обърна специално внимание и на индивидуалното развитие в отбора. Според него Аспарух Аспарухов е направил изключително силна крачка напред.
Посрещачът подчерта работата на Аспарухов именно в елементите, които невинаги привличат вниманието на зрителите – посрещане, блокада и стабилност в атака.
„Аспарух според мен показа най-постоянната си Лига досега и показа защо е от по-опитните в отбора. Беше постоянен във всичко, което правеше, особено в елементите, които не се виждат чак толкова от страничните зрители.“
Николов отбеляза и огромния скок на Аспарухов от начален удар, като посочи, че от едва един-два аса през предишното издание на турнира той е стигнал до около 18-19 през настоящото.
Разликата обаче не е само в отделните волейболисти. Според Николов националният отбор вече разполага с повече състезатели, които могат да променят даден мач след включване от пейката. Сред имената, които посочи, са Денислав Байдаров, Жасмин Величков, Георги Татаров и Руси Желев.
По-голямата конкуренция има пряк ефект и върху тренировките. Играта 6 на 6 вече е по-оспорвана, интензивността е по-висока и качеството на целия процес се повишава.

„Ние всеки мач излизахме на 100%“

Николов даде и интересен поглед отвътре към физическата и психическата цена на участието в Лигата на нациите.
За разлика от съставите с най-дълги и равностойни резервни скамейки в света България все още няма възможността да излезе срещу определен съперник с мисълта, че може да спести сили.
„Ние не сме отбор, който като Полша или Италия може да си позволи срещу Китай да излезе на 50%. Ние всеки мач излизахме на 100%. И затова има спадове в играта, затова сме непостоянни, защото като излизаш всеки мач на 100%, няма как да си свеж и няма как във всеки от тези мачове да взимаш най-правилните решения.“
Към натоварването на игрището се добавят и огромните разстояния. Николов даде показателен пример с придвижването от Аржентина до Бразилия, което въпреки географската близост между двете държави е отнело на националите около 18 часа.

Урокът от Франция

Една от болезнените теми остава пропуснатият шанс срещу Франция. Николов направи паралел с предишния сезон, когато след победата над Полша в Гданск националите са били погълнати от сметки за класирането и резултатите на останалите отбори.
Този път подходът е бил различен.
Българите съзнателно са отказали да следят чуждите резултати и различните сценарии за класиране. Фокусът е трябвало да остане върху собствения им мач. Но натрупаната умора след предишните двубои отново е оказала влияние.
Изводът на Николов е категоричен – ако България отново попадне в подобна ситуация, трябва сама да вземе това, което ѝ е необходимо, вместо съдбата ѝ да зависи от чужди резултати.

Подготовката за Европейското дава основания за оптимизъм

След почивката националите вече са насочили изцяло вниманието си към Европейското първенство. А първите впечатления на Николов от подготовката са повече от положителни.
„Мога да кажа обективно, че тренираме много по-добре, отколкото тренирахме за Лигата на нациите. Не знам дали защото сме починали, не знам дали защото има допълнителна мотивация – домакинско Европейско, вкъщи. Но тренираме много по-добре.“
Според него, ако това качество бъде запазено, силното представяне на Европейското би било закономерно. Дали то ще бъде материализирано и в медал, Николов не се наема да прогнозира.

След 20-ата точка: България трябва да стане непредвидима

Една от най-интересните части в разговора е свързана с ролята на Николов като основен реализатор в края на геймовете.
Той не бяга от отговорността. Напротив – именно за подобни моменти тренира и именно тогава иска топката. Но същевременно вижда опасност България да стане прекалено зависима от един човек.
„Аз за това тренирам – за тези моменти, за топките, за моментите, в които всички разчитат на мен. Това е важно. Обаче, за да печелиш медали, това няма как да стане.“
Според него срещу средните и дори срещу някои от по-силните отбори подобен модел може да работи, особено когато самият той е в отлична форма. Срещу най-добрите обаче България се нуждае от повече решения.
„За да почне България да печели медали постоянно, което е нашата цел, трябва да не е така. Трябва след 20-ата точка противникът да не знае ние какво ще направим. Или поне да има още една сигурна опция.“
Николов загатна, че именно върху това се работи в тренировъчния процес, но отказа да разкрива повече детайли.

„Смятам, че съм най-добрият на висока топка в света“

Българският национал направи и едно от най-смелите изказвания в интервюто.
„Нескромно ще кажа, че съм най-добрият на висока топка в света.“
Зад увереността обаче стои конкретна работа. Николов разказва, че години наред е усъвършенствал именно този тип атака и вече усеща, че в огромна част от ситуациите може още във въздуха да прочете блокадата и защитата и да избере правилното решение.
Това не означава, че не вижда слабости в собствената си игра. Той посочи две конкретни направления, върху които иска да работи – ефективността при бързите топки и процентите при контраатака.
Това е и показателно за следващия етап от развитието му. Николов вече не говори просто за повече точки, а за ефективност в конкретни игрови ситуации, които могат да бъдат решаващи срещу най-силните съперници.

Цената на успеха – край на анонимността

Световните изяви на националния отбор са променили живота на Николов и извън залата.
Той признава, че вече трудно може да остане незабелязан на обществено място. Снимките, съобщенията и постоянното внимание са се превърнали в част от ежедневието му.
„Анонимността въобще я няма. Но това е част от пътя и аз се радвам, че е така, защото означава, че сме свършили някаква работа на терена, за да могат хората да ни познаят.“
За да запази необходимия за професионалния спорт фокус, голяма част от медийните ангажименти вече преминават през тим мениджъра и личния му мениджър. Николов е категоричен и за друг принцип – спортистът не трябва да се изгубва в социалните мрежи и особено в коментарите за себе си.

„Искам да падне залата от викане“

Най-силното послание Алекс Николов остави за края. То беше отправено директно към българските фенове преди домакинските мачове на Европейското първенство.
Той припомни подкрепата, която националите са усещали през цялото лято – от Бразилия и САЩ до Любляна, като специално отбеляза присъствието на българската публика в Чикаго.
Сега очакванията му към атмосферата у дома са още по-големи.
„Искам да ви кажа, че сте най-готините фенове и че усещаме вашата подкрепа отдалеч. Чакаме ви на Европейското за огромна подкрепа. Искам да падне залата от викане и искам да знаят, че всички отбори, които дойдат там, ще преживеят много тежка вечер.“
Посланието събира на едно място и промяната в амбициите на този национален отбор. България вече не иска просто да бъде конкурентна. Иска да стига до финалите, да има повече решения в решителните моменти и постепенно да се превърне в отбор, за който борбата за медали е правило, а не изключение.