След драматичния четвърти мач от финалната серия в полското първенство, загубен от Богданка ЛУК Люблин, капитанът на националния отбор на България Алекс Грозданов застана пред микрофона на VolleyWeek.bg в зала „Глобус“ в Люблин. Централният блокировач говори както за битката за титлата в Полша, така и за предстоящото натоварено лято с националния отбор, домакинското Европейско първенство през 2026 година и проблемите пред българския спорт. Грозданов коментира още физическата умора след тежкия сезон, очакванията към България след силното представяне във Филипините и мечтата си един ден да играе пред пълна „Арена 8888“ в София.
– Алекс, тежък и емоционален мач. Остава още една среща във финалната серия. Какво е настроението в отбора?
– Трябва да се възстановим по възможно най-бързия начин. Имаме и едно дълго пътуване до Сосновец. Залата там е много приятна за игра, нашата публика ще ни подкрепи, така че се надявам да покажем малко по-добър волейбол в някои аспекти. Мисля положително. Наистина имаме възможност и сили да защитим титлата от миналата година.
– Имаше ли пренавиване? Изглеждахте много емоционални още преди началото.
– Имаше емоция, но не мисля, че сме били прекалено мотивирани или да сме прегорели. Просто те играха по-добър волейбол спрямо предишните два мача. Според мен разликата беше най-вече в сервиса. Аз лично направих три грешки от сервис, а в предишните два мача нямах нито една. Там беше една от основните разлики. В края на последния гейм вече леко се поизморихме. Сега трябва емоционално да починем и да се подготвим.
– В доста моменти водехте, особено в третия гейм. Какво не достигна?
– Да, в повечето геймове имахме преднина, но те ни наваксваха. Просто в някои моменти трябваше да намалим грешките. Направихме по две-три грешки на сервис една след друга в важни ситуации. Но всичко ще бъде наред.
– Остана ли горчивина от отпадането в Шампионската лига?
– Да, няма какво да се лъжем – има такава нотка. Хванаха ни в много лош момент. Имаше голяма умора в отбора – и физическа, и ментална. От януари до края на март бяхме по десет човека на тренировка. Един се оправяше, друг се контузваше. Имаше сериозни неща – дискови хернии, разкъсвания на мускули. Беше тежък период. Иначе Савицки направи страхотно включване, въпреки че повече от девет месеца беше извън игра и още не е в оптимална форма.
– След края на серията започва сезонът с националния отбор. Колко време за почивка ще имаш?
– Много малко. Предстои ми още един разговор със старши треньора Бленджини, за да уточним колко дни ще мога да почивам и да се възстановя. След това – пътуване към вкъщи. Със сигурност ще трябва да остана още два дни в Люблин, а после няколко дни със семейството. Реално за последните осем месеца сме били заедно за една вечер, когато успях да се прибера, и то за два-три часа. Просто така се случиха нещата. Добре, че приятелката ми успяваше да идва при мен от време на време. Нямам търпение да прекарам повече време с нея.
– След кратката почивка отново ще бъдеш в Полша, този път с националния отбор за Силезия къп.
– Да, това е планът. Ще имам няколко дни да се прибера и да видя семейството си, а след това започва подготовката с националния отбор. И миналата година имаше подобен вариант – ако бяхме приключили клубния сезон по-късно, можеше да остана в Полша и да се присъединя към отбора директно за турнира. Сега обаче ще имаме малко време за почивка, преди да се съберем отново. Този турнир е прекрасна възможност да видим в какво състояние сме, да се напаснем отново, а и противниците ни са сериозни.
– Какви са очакванията ти за лятото с националния отбор? Програмата изглежда много тежка.
– Най-важното е да сме здрави и възстановени. Да се съберем всички, отпочинали, доколкото е възможно, и да надградим това, което направихме миналото лято. Писах си с Мони Николов и се радвам, че няма нищо сериозно като контузия, защото знам какво е (визира контузията с пръстите на лявата ръка в началото на сезона с националния отбор миналото лято б.р). Надявам се всички да сме здрави. Не мога да кажа кой от трите турнира на ВНЛ е по-труден, но ще бъде трудно, защото ще пътуваме два пъти през Океана – до Бразилия, после обратно в Европа и след това до Чикаго. И вече няма лесни мачове за нас, защото никой няма да ни подценява, тъй като показахме, че можем да играем наравно с големите отбори. Дори тимовете, които на теория изглеждат по-слаби, ще излизат срещу вторите в света с огромна мотивация. Най-важното е да печелим мачове и да трупаме точки за рейтинга. В крайна сметка няма значение дали победата е красива или не – победата си е победа. Понякога има мачове с повече грешки и по-трудни моменти, но ако успееш да ги спечелиш, значи си си свършил работата.
– Очакват се и нови имена в националния отбор...
– Абсолютно. Ако визираш Жасмин Величков, не бих казал, че е много нов, миналата година потренира с нас. Направи страхотен първи сезон с Монца, успях да гледам няколко мача, докато и Марти Атанасов беше там. И това е хубаво. Новите момчета трябва да се борят, да се учат, а и ние да се учим един от друг. Конкуренцията е много важна, ако искаш да направиш крачка нагоре.
– Предстои и домакинско Европейско първенство. Какво означава това за теб?
– Това ще огромна емоция за мен. Честно казано, постоянно си мисля за него. Поне два - три пъти на седмица се сещам за този турнир. Това ми е мечта от дете. Спомням си как през 2015 година бях по горните редове в „Арена Армеец“ и гледах националния отбор. Представях си един ден аз да бъда долу на игрището пред пълна зала. Но домакинството носи и напрежение. Трябва да сме много подготвени психически. Все пак сме вкъщи – приятели, семейства, организация, напрежение, хиляди неща. Млад отбор сме и трябва да сме готови и ментално за това. Ние ще дадем всичко от себе си. Това мога да го гарантирам за всеки един от отбора. Просто ще горим на игрището. Надявам се да не прегорим.
– Миналата година бяхте най-младият отбор на турнира във Филипините. Това помага ли или тежи?
– И двете. Но натоварването е огромно. Клубният сезон е тежък, а след това почти без почивка идва националният отбор. Не всеки успява да се възстанови напълно психически и физически. Ако трябва да съм честен, темата с промяна на календара е много интересна. Според мен идеята националните отбори да играят и през зимата има логика. Имаш възможност за малко глътка въздух в средата на сезона, сменяш атмосферата, виждаш семейството си. Такива паузи понякога помагат много.
– Ти лично успя ли да се опазиш от контузии този сезон?
– Нямах контузии, които да ме спрат от игра, благодаря на Господ. Но има натрупана умора. Коляното ме боли през целия сезон, рамото също започна да създава проблеми последния месец по същата причина - натрупана умора. Има крампи в гърба, ребрата… Това е част от играта. Както ми каза един близък човек – като си професионален спортист, как очакваш нещо да не те боли?
– В разговора засегна и темата за условията в българския спорт.
– Да, там има нужда от промяна. Аз съм израснал в зали, в които сме тренирали на минусови температури с ръкавици. Ако имахме повече условия и повече зали, щяха да излизат още много деца за спорта, и специално за волейбола.
– В този ред на мисли спомена и Владимир Николов.
– Надявам се, ако има възможност, да помага на спорта, да вкара свежи идеи и ново мислене. Българската система има нужда от раздвижване, защото тя не подпомага много спорта. Има и изключения, но те са единици, като това в Самоков – тренираш, ядеш и спиш на едно място, няма губене на време. Една добра организация веднага дава резултат.
– И тук едва и темата за гражданската позиция...
– Абсолютно, защото не може само да мрънкаме и да чакаме някой да се появи и да оправи нещата. Играхме полуфинали с Богданка, но след това карах близо 400 километра до Варшава, за да гласувам. Смятам, че всеки трябва да има гражданска позиция и да участва в тези процеси, а не само после да се оплаква и хейти.
– И накрая - какво би пожелал като капитан на съотборниците си преди началото на лятото?
– Да работят здраво, да се пазят от контузии, да се възстановяват правилно и да бъдат здрави. Това бих им казал. Идваме максимално мотивирани и трябва да си свършим работата както трябва.
