Министърът на спорта на Сърбия Зоран Гайич инспектира Националния волейболен тренировъчен център в Нови Белград – проект, който вече е в заключителната фаза на изграждане и трябва да бъде завършен до края на лятото.

Комплексът, чието строителство започва през юни 2023 година, включва две зали – основна с около 1500 места и по-малка с капацитет 800 зрители. Той ще се превърне в постоянен дом на сръбските национални отбори и ключова база за развитието на волейбола в страната.

Точно тук започва и паралелът с България. В началото на април от Българската федерация по волейбол също заявиха амбиция за изграждането на собствен дом на волейбола.
„Целта ни е в дома на волейбола да има две зали. Едната да бъде тренировъчна, а другата да има капацитет за 2000–2500 зрители, в която да се провеждат квалификационни мачове при подрастващите. Искаме да разполага с хотелска част, офиси, фитнес зала и ресторант“, заяви тогава президентът на централата Любомир Ганев.
Проектът вече има и конкретна насока – идеята е да бъде реализиран в столичния квартал „Подуяне“, в близост до метростанция. Засега обаче всичко е на ниво концепция и разговори.
Докато в Сърбия проектът вече е на финалната права, в България първата копка тепърва предстои. И макар контекстът да е различен, има една любопитна допирна точка.
Зоран Гайич е човек от волейбола – бивш селекционер на Югославия и Сърбия, работил в Русия, Иран, Гърция и Турция, както и президент на сръбската федерация в периода 2017–2022 година.
Именно тук идва българската връзка. Бившият капитан на националния отбор Владимир Николов вече е част от Народното събрание, а името му все по-често се споменава като възможен бъдещ министър на спорта. Ако това се случи, България може да се окаже в сходна ситуация – с човек от волейбола, който да има ключова роля в развитието на инфраструктурата.
Тогава въпросът няма да бъде дали България има нужда от дом на волейбола. А колко бързо ще стигне от идея до първа копка в „Подуяне“.