2025 – годината, в която България се върна сред големите - и тръгна уверено към мечтата – отново Олимпиада!
2025 не беше просто успешна година.Тя беше повратна.

Година, в която българският национален отбор по волейбол излезе от сянката на миналото, преодоля съмненията и си върна най-ценното – самочувствието да бъде сред най-добрите в света.

Преди 12 месеца България започна пътя си като 20-и в световната ранглиста.
Днес националният тим е девети.
Скок, който не се измерва само с точки и позиции, а с доверие, стабилност и ясно разпознаваема идентичност на играта.

Последното ни участие на Олимпийски игри остава Лондон 2012.
Оттогава мечтата за завръщане на най-голямата сцена изглеждаше далечна.
След 2025 тя отново е реалистична цел, а не абстрактна надежда.

Годината на Отбора

2025 беше повече от резултати.
Беше година на Отбора.

Националният тим показа нещо, което отдавна липсваше – характер в ключовите геймове, устойчивост под напрежение и способност да се печели уважение, дори когато не се печелят всички мачове.

Това не беше история за един герой.
Беше история за група мъже, които застанаха един до друг – в трудните моменти, в обратите, в мачовете, в които се коват бъдещи победи.

Индивидуалното признание – отражение на колектива

Световният волейбол го видя и го призна:

• №2 в световната класация – Александър Николов

• №6 – Симеон Николов

• №8 – Алекс Грозданов

Двама българи попаднаха и в идеалния отбор на Световното първенство –
Алекс Грозданов и Александър Николов.

Тези индивидуални отличия обаче не са само личен успех.
Те са огледало на работещия колектив, защото зад всеки силен играч стои отбор, който му позволява да бъде най-добрата версия на себе си.

Всички имаха значение

Отборът на България през 2025 не беше сбор от титуляри.
Той беше цяла система.

Разпределители, посрещачи, центрове, диагонали и либера.
Всеки, който влезе в игра.
Всеки, който подкрепяше от пейката.
Всеки, който прие ролята си – голяма или малка – в името на България.

Това беше година, в която резервите печелеха геймове, а пейката – мачове.
Година, в която спасените топки в защита, търпението и дисциплината се превърнаха в запазена марка.

Диригентът на промяната – Джанлоренцо Бленджини

Нито една добре работеща машина няма как да съществува без своя диригент.
А зад трансформацията на България през 2025 стои едно ключово име – Джанлоренцо Бленджини.

Италианският селекционер пое националния отбор през 2024 година, в момент, в който очакванията бяха по-скоро предпазливи, а доверието – крехко.
Без гръмки обещания.
Без лозунги.
Но с ясна визия и конкретна цел.

Само за една година Бленджини превърна България в добре смазана машина за победи – отбор с подредена структура, ясни роли и дисциплина, която личеше във всеки гейм.
Отбор, който знае как да печели, но и как да страда, когато мачът го изисква.

Под негово ръководство националният тим намери баланс между младост и опит, между емоция и контрол.
Играта стана по-зряла, решенията – по-хладнокръвни, а реакциите в трудните моменти – навременни.

Най-важното – Бленджини върна вярата, че България може да бъде конкурентна срещу всеки.
Че деветото място в света не е таван, а етап.

Поглед напред – Европа у дома и Олимпийската цел

След 2025 идва още по-голямо изпитание.
През следващата година България ще бъде домакин на Европейско първенство.

Домашният турнир носи очаквания, напрежение и надежди.
Но този отбор вече показа, че може да ги носи.

Целта е ясна – положителните емоции да продължат, играта да се надгражда, а посоката да остане същата.
Защото когато имаш отбор, имаш бъдеще.

И когато си девети в света, мечтата за Олимпиада вече не е спомен от Лондон 2012, а път, по който България отново върви.