Паола Егони получи признанието „Атлет на годината“ на GQ Italia – отличия, което излиза извън рамките на волейбола и подчертава ролята ѝ като символ на новата, модерна Италия. Тя е шампионка с необикновена кариера, притежателка на 64 отличия, известна със силата, хладнокръвието и умението да решава най-важните точки. Но зад статута на звезда стои жена с мечти, страхове и изтощение, които не се виждат от трибуните.
Началото – след 2018-а идва решението да бъде №1
Егони признава, че стремежът към върха се ражда след среброто от Световното първенство през 2018 г. Тогава за първи път в себе си формулира целта:
„Искам да стана най-добрата.“
Но е категорична, че истинското признание не идва от самата спортистка:
„Най-добрата ставаш, когато другите го кажат за теб.“
Волейболът е зависимост между играчите
Егони говори открито за природата на спорта:
„И най-силната нападателка е нищо без точна топка от разпределителката. Всички зависим една от друга. Когато усещам доверието на отбора и треньорите, мога да рискувам и да извадя онези 10% повече, които променят финалите.“
За нея този допълнителен процент идва от пълната увереност, че тимът стои зад нея, дори в моментите, в които върху раменете ѝ пада решителният удар.
Дисциплината да слушаш тялото си
Паола описва едно от най-важните качества на големия атлет – умението да усеща собственото си тяло:
кога е отпочинала,
кога е пренатоварена,
кога рамото „натежава“,
кога концентрацията пада.
Тя очаква щабът да ѝ вярва, когато казва „днес съм уморена“:
„Не е защото не искам да работя. Просто е ден, в който няма да съм като когато съм свежа.“
За нея умението да признаеш пред себе си, че един ден няма да си блестящ, е част от професионализма.
Милионите повторения и състоянието на пълно съсредоточаване
Егони отхвърля идеята, че перфектните изпълнения са магия:
„Това е резултат от тренировки, от дни, в които нищо не ти се получава, но продължаваш да даваш всичко. Когато си изтощена, тялото те спасява с движения, които си повторила милиони пъти.“
Тя вярва, че истинският връх идва от обсесията да подобряваш детайли, които за другите изглеждат незабележими.
От страст към обсесия
Според Паола всеки голям спортист минава през един и същ път:
първо идва любовта към играта,
после застоят,
след това обсесията към подобрение.
„От един момент нататък растежът става обсебващ. За да стигнеш върха, трябва да си почти луд. Аз съм.“
Голямата дилема: майчинство и кариера
Егони не крие, че желанието да бъде майка е истинско. Но за жените спортистки то е огромно предизвикателство:
дълго прекъсване,
променено тяло,
несигурно завръщане.
„Мъжете могат да се върнат веднага. При нас деветте месеца и възстановяването променят всичко. Това е огромен конфликт.“
Тя признава, че не знае кога ще направи този избор, но не иска да отлага въпроса безкрайно.
Самотата на професионализма
Истинският живот на световната звезда е всичко друго, но не и светлини:
„Ставаш сама, тренираш сама, ядеш сама, лягаш сама. И свикваш. Може дори да ти хареса. Но понякога тежи.“
Тя казва, че спортистите често живеят на по-висока „скорост“ от приятелите и близките си, което затруднява разбирането и комуникацията.
Символът на новата Италия
Паола Егони е не просто волейболистка. Тя е:
чернокожа италианка,
директна в позициите си за расизма,
откровена относно личната си свобода,
пример за младите момичета.
„За мен е чест. Малката Паола би мечтала да види някого като мен. Това ми дава сила.“
Послание към бъдещото си „аз“
На финала тя казва нещо просто, но силно:
„Да съм живяла без съжаления. Да съм следвала инстинкта си. И да съм останала вярна на себе си.“
снимки: www.gqitalia.it/Agata Serge
