В Перуджа явно няма скука. Достатъчни се оказаха една треньорска дъска, една снимка на Алекс Николов и няколко минути интернет, за да се роди най-новата волейболна мини-сага, която – разбира се – не убегна от зоркия поглед на колегите от уважавания волейболен сайт Volleyball.it.

Всичко започва от една снимка…

Става дума за онази култова фотография от гейм 4 на полуфинала 2024/25, когато посрещачът на Лубе и вицесветовен шампион с България Александър Николов „покани“ публиката на Перуджа към малко тишина с добре познатия жест – пръст пред устните.

Снимката беше закрепена в ъгъла на треньорската дъска на Анжело Лоренцети, а под нея стоеше кратко, директно и леко „кисело“ мото:

„Който забравя, е съучастник.“

Послание вътрешно, уж само за отбора. Нищо ново под слънцето – треньорите отдавна ползват критики, снимки, заглавия и каквото друго им падне, за да боднат спортното его на играчите.

Само че… интернет рядко уважава концепцията „само за съблекалнята“.

Не е ясно как – явно някой телефон е щракнал в правилния момент – но изображението напусна залата и мигом се озова в социалните канали. Оттам фантазията на феновете избухна като сервиси на Леон в добър ден:

• появиха се плакати „Wanted: alive or dead“ в уестърн стил, с Николов като българската версия на Джеси Джеймс;

• други предпочетоха „mugshot“ вариант, с полицейска линия за ръст, сякаш Алекс е бил току-що „арестуван“ за прекомерен талант.
  
  

  
  

И докато Перуджа вероятно е въздъхнала тежко („Ех, това трябваше да си остане вътрешно…“), интернет колективът вече беше вкарал случая в галерията „волейболни забави 2025“.

Колегите от volleyball.it ? Разбира се, че забелязаха!

Както можеше да се очаква, уважаваният италиански волейболен сайт Volleyball.it не пропусна да отрази историята.
А когато Volleyball.it се хване за нещо – значи официално е преминало в категория „волейболен фолклор“.

В крайна сметка…

От един треньорски трик, през фотомонтажи, до пълноценна интернет комедия – всичко това само заради една снимка на Николов и едно изречение маркер върху дъска.

Но едно е ясно:
Този път не Лоренцети търсеше мотивация в социалните мрежи…
А социалните мрежи намериха мотивацията си на неговата дъска.

снимки: volleyball.it