В популярното предаване After Hours – La SuperLega di notte зрителите видяха на едно място селекционера на България Джанлоренцо Бленджини и посрещача на Веро Волей Монца Мартин Атанасов – двама души, чиито пътища се пресичат не само на игрището, но и в идеята за ново начало в българския волейбол.
Атанасов: Италия е място, което те кара да растеш
За Мартин Атанасов сезон 2025/26 е първият в Суперлигата.
Българският национал не крие вълнението си от сблъсъка с най-силното първенство в света.
„Да играеш в Италия е привилегия – казва той. – Всяка среща е на най-високо ниво, всяка точка е трудна. Чувствам, че това е точният момент за мен.“
След години, прекарани в Турция, Русия, Франция и Германия, Атанасов признава, че тук темпото и вниманието към детайла са различни. „В Италия всяка топка има значение. Играчите са интелигентни, отборите – подготвени до съвършенство. Това е място, което те кара да растеш.“
В Монца той се чувства като у дома си. Отборът е млад, амбициозен и сплотен, но според него още не е разгърнал потенциала си. „Загубихме няколко мача, които можехме да спечелим. Но вярвам в момчетата. Работим здраво и знам, че ще покажем по-доброто си лице.“
Попитан какво най-много изважда от равновесие неговия треньор в националния отбор, Атанасов се усмихва:
„Кико не търпи директни грешки. Ако топката лети със 120 км/ч и дори не опиташ да я вземеш – това го вбесява. Цяло лято тренирахме именно това – да не се отказваме нито от една топка. И това ни направи по-добри.“
Бленджини: България ме привлече с предизвикателството, не с удобството
За Джанлоренцо Бленджини, бивш селекционер на Италия и сребърен медалист от Олимпиада, българското приключение започва с риск, но и с вдъхновение. „Мнозина ме сметнаха за луд, когато приех. Но ме привлече идеята да изградя нещо от нулата, а не просто да управлявам готов отбор. Познавах някои от младите групи и вярвах в техния потенциал.“
Две години по-късно резултатът е впечатляващ – България от 20-то място в света вече е в Топ 10, а сребърният медал от световното първенство докосна сърцата на хиляди.
„Посрещането у дома беше нещо, което не може да се забрави. Да видиш хора по улиците, които плачат от радост… това е по-силно от всеки спортен резултат. Тези момчета станаха герои, защото са трудолюбиви и възпитани – истински хора.“
Италианецът говори спокойно, но думите му носят тежестта на човек, който е водил отбори във финали и знае какво значи контролът над емоциите.
„Най-големият натиск е в мачовете, когато можеш да загубиш всичко. Тогава трябва да запазиш равновесие и да го предадеш на играчите. След като обърнахме САЩ от 0:2, трябваше да останем хладнокръвни. Финалите не се печелят само с енергия – печелят се със спокойствие.“
„Истинският финес идва след години, но тези момчета го търсят още сега“
Бленджини не крие, че младото поколение български волейболисти го е изненадало с отношението си.
„Не намерих нито един мързелив играч – казва той. – Всички искат да се променят, да се подобрят. Работят върху защита, върху спасяванията в трудни ситуации, върху ‘мръсната работа’. Ганев обича да казва, че истинският финес в играта идва след тридесет години, но тези момчета вече искат да знаят кога и как да го прилагат. Именно този дух изгражда бъдещето.“
В думите му има смесица от гордост и уважение – както към традицията, така и към новото поколение, което вече гледа света в очите.
България и Италия – една и съща страст
Срещата на Бленджини и Атанасов в After Hours показа две страни на една и съща история – на хора, които свързват два свята чрез любовта си към волейбола.
Единият – треньор, намерил вдъхновение в България. Другият – играч, който търси съвършенство в Италия.
И в думите на двамата звучи едно и също послание:
успехът не идва само от техника и тактика, а от хората, които вярват един в друг.
