Интервюто за предаването на Българската национална телевизия "Говори сега" с Мая Николова - майката на братята Алекс и Мони Николов – звездите на българския национален отбор по волейбол, се превърна в емоционален и човешки разказ за цената на успеха, за радостта и болката на родителството и за зрелостта на младото поколение, което вече пише историята на спорта ни.

Присъствие във Филипините – „сега или никога“

Мая Николова признава, че решението да пътуват до Филипините за финалната фаза на Световното първенство не било лесно: „Аз не исках да ходим, имам страх от полети. Но Владо ме побутна – сега или никога. Двамата ти сина играят.“ Макар първоначално да не е мислила за присъствие за подкрепа на целия отбор, майчинският инстинкт надделял – да видят синовете си в най-важния момент от кариерата им.

Емоциите на трибуните и сълзите зад кулисите

След историческия успех на националите сълзите не закъснели. „Аз плаках, но не на терена – в хотела, насаме. От радост. Владо – не, поне не пред хората, но съм сигурна, че и той е пуснал сълза.“
Майката описва и една от най-трогателните сцени – реакцията на по-малкия син Мони след мача: „На моето рамо си позволи въздишка на облекчение. Не беше плач, но беше емоция, която не можеше да покаже пред камерите.“

Скромност и възпитание – умишлен избор

Мая Николова призна, че съзнателно е била „обрана“ в изявите си по време на турнира: „Не исках да изглежда, че изтъквам моите синове. Те и без това имат достатъчно внимание. А това е колективен спорт – успехът не е само на един.“
Според нея скромността и възпитанието са ценности, които двамата братя носят от семейството си, и те ще са ключът към това да се справят и с нарастващото медийно внимание.

Слава, натиск и мечти

На въпрос дали се страхува от негативната страна на славата, Николова е категорична: „Негативи винаги ще има. Хората ще си измислят и невидяно. Но моята задача като майка е да ги предпазя колкото мога.“
Тя разкрива и детайли за характера им: Алекс още като дете мечтаел да бъде „най-добрият“, докато Мони бил по-спокоен, но в последно време също повтарял, че иска да стане най-добрият разпределител в света.

Родителският път – между гордостта и болката

Раздялата със синовете не била лесна. „Когато Алекс замина за Америка, не влизах в стаята му два месеца. Толкова ми беше тежко“, признава майката. Сега семейството се подготвя и за следващата стъпка – заминаването на Мони за Русия, където ще играе за Локомотив Новосибирск.
„Той е още дете – ще навърши 19 през ноември. Но вярвам, че ще се справи. Там има и други българи, които ще му помогнат.“

За Русия, разделението и спортната професия

Мая Николова коментира и реакциите около трансфера на Мони в Русия: „Не мога да разбера как някой може да прави политика от това, че едно момче отива да работи там. Той не е русофил, нито се интересува от политика – просто играе волейбол.“
Тя е категорична, че разделението в обществото само ни пречи: „Когато сме разделени, е по-трудно да вървим напред.“

Популярност и внимание – новото ежедневие

Семейството вече се сблъсква и с другата страна на славата – истерията около Мони в чужбина. „В Америка го пазеха с бодигардове. Момичета му предлагаха брак след мачовете“, смее се майката. Но той не търси това внимание – „харизматичен е, но не полага усилия да изглежда така.“

Родителската философия – да откриеш таланта

Мая Николова вярва, че родителите трябва да следват таланта и желанията на децата си: „Не съм ги натискала да станат лекари или адвокати. Исках да правят това, което обичат – само тогава ще го правят с желание.“
Сега по-малките Филип и Дария също тръгват по пътя на спорта – Дария с ентусиазъм, а Филип още търси своето призвание.

Финалът – гордост и поколенческа надежда

В края на разговора Николова говори за най-голямото постижение: „Гордостта не е само в медала. Тези млади момчета показаха характер, възпитание и култура. Те са пример, че нещата си идват по местата.“

Посрещането на националите тя определя като напълно заслужено: „Те не го очакваха, но го заслужаваха. Колективният спорт е най-трудният – и точно затова този успех е толкова голям.“

Една майка, един отбор, една България

Историята на братята Николови не е само за спорт. Тя е история за семейство, любов, жертви и гордост. История за едно поколение, което вече не мечтае – то сбъдва мечтите си.

И както каза Мая Николова в началото на разговора:
„Българи, юнаци!" – думи, които обобщават не само успеха на двама братя, а на цяла България.

снимки: Николай Варадинов