„Ако трябва да съм честен, не мога да си събера мислите… Главата – празна, разбираш ли? Знам само, че има още един мач. Почиваме и излизаме на терена. Радвам се, че не изпитвам тази радост, както предишни години бих го направил. Като юноши често сме страдали от това – да се пренавиваме и да се радваме прекалено рано, преди турнирът да е свършил. Научихме си урока и затова днес мислим само за едно – почивка, а утре излизаме да изиграем мачa на живота си срещу Полша или Италия.

Имаше известно напрежение преди срещата, но то беше коренно различно от това в мача със САЩ. Днес натискът беше върху нас, защото излязохме като фаворити, а това не винаги е лесно да се докаже – не само на хартия, а и на терена. Показахме, че можем. Можеше и да победим с 3:0, но важното е, че го направихме без да стигаме до пети гейм, каквато беше традицията срещу тях. Това е много удовлетворяващо.

Страхотна изненада беше, че тук са и моите родители. Благодаря им от сърце. Този път наистина надминах баща си – дано го направя и с два различни цвята медали. Щастлив съм, че видяха на живо как синовете им побеждават.

Имаме невероятен щаб, начело с Джанлоренцо Бленджини. За разлика от други години и поколения, този екип успява да ни държи във върхова форма, въпреки че турнирът е доста особен – с много мачове, дълги почивки и труден ритъм. Не би било честно, ако не благодаря и на федерацията, която ни повери в такива добри ръце.“