Френският диагонал говори за трудните преживявания от пропускането на Олимпийските игри през 2024 г.

Стефан Бойе е олимпийски шампион от Токио 2021. Той пропусна Олимпийските игри в Париж поради контузия на десния глезен, която получи на 11 април 2024 г. в мач от полското първенство с екипа на Ресовия. До последно се надяваше да стигне до Олимпиадата у дома, но старши треньорът на отбора предпочете да вземе Тео Фор.

Ето и цялата изповед на френския състезател:

„Когато започна тренировъчният лагер, оцених шансовете си да бъда готов за игрите на 70%. Виждах напредъка си всяка седмица. Планирах да отида в Канада, за да продължа да работя с френския отбор. Но треньорът реши, че не съм във форма и останах в Монпелие. След това трябваше да имам тестов мач във Филипините, но треньорът предпочете да запази отбора заедно до Олимпиадата.

В този момент това беше студен душ. Стигнах дъното. Имаше много гняв, горделивост, но днес гледам на нещата по различен начин. Когато отборите ни се срещнаха в полското първенство, отидох при треньора Джани, за да се извиня. За лошия език, който използвах, за поведението си. Жалко е, че трябваше да премина през това, но ми помогна да израсна като личност и спортист. Отборът стана олимпийски шампион, което доказва, че треньорът е бил прав. Решението му е неоспоримо.

Честно казано, беше напълно нормално Тео Фор и Жан Патри да са ключови играчи в отбора. По време на Игрите започнах да осъзнавам това. От една страна, беше много странно чувство, когато много егоистично почти се надяваш, че приятелите ти ще загубят, но след това казваш „О, не!“ и искаш момчетата да спечелят!

Гледахме финала в едно кафене – цяла Полша беше там, аз и годеницата ми също. През целия мач стоях прав, скачах, виках на всяка точка, а когато Франция спечели, седнах. Беше странно чувство. Бях толкова щастлив за момчетата, но после си помислих, че и аз можех да съм там. Изведнъж почувствах огромна тъга. Мисля, че това е човешко.

И тогава – в съблекалнята, Ървин Нгапет ми се обади по видеочат, те имаха фланелката ми, както носехме на Жулиен Линеел, Кевин Льо Ру и Тибо Росар в Токио. Плаках. По време на турнира поддържах връзка с Ървин, той ми е като брат, и също с Бенджамин Тонюти – истинският капитан. Благодарен съм им. Нямам медал, но си казвам, че благодарение на тях имам малка част от него, че бях част от това приключение.

В продължение на седем години прекарвах повече време с тях, отколкото със семейството си. Ако имат нужда от мен, съм готов за Световното първенство през септември. За мнозина това ще бъде последният турнир в „синьо“, последният танц за единствената титла, която липсва. Бих искал да бъда там, дори само на трибуните, от уважение и за да почета тези момчета, които печелят от години“, казва в заключение Бойе в интервю за френския спортен всекидневник L’Équipe.

Снимка: cev.eu