Джанлоренцо Бленджини вече е в Италия и за първи път, откакто пое националния отбор на България, ще съчетава работата си с представителния ни тим с клубен ангажимент. През предишните две години италианецът имаше възможност да прекарва достатъчно време у нас и лично да следи българското първенство. От този сезон това трудно ще бъде възможно.
А има какво да се гледа. Нито един от 14-те волейболисти, с които България игра на Евроволей, в момента не се състезава у нас. Дори Борис Начев, който беше с отбора почти през цялото лято и отпадна непосредствено преди европейското заради контузия, е в италианската Серия А2. В същото време 10 от 30-те в разширения състав на Бленджини играят в България.
Евроволей показа, че националният отбор вече има ядро, но и че ротацията остава ограничена. В голяма част от турнира основната тежест беше понесена от осем-девет състезатели. А България все още няма олимпийска квота. Влизаме в 2027 година като №9 в света, предстоят VNL 2027 и Световната купа 2027, а ако дотогава не бъде спечелена квота, последната възможност ще бъде чрез световната ранглиста след предварителната фаза на VNL 2028.
Един от играчите, които си заслужава да бъдат следени особено внимателно, е Димитър Пейчинов. 17-годишният волейболист на Левски, висок над 210 сантиметра, беше привлечен от Бленджини в разширения състав и изкара два лагера с мъжкия национален отбор.

Пейчинов дойде като диагонал, но по време на работата си с мъжете започна да бъде използван като център. Попитахме Бленджини директно къде вижда бъдещето му – диагонал или център. Отговорът беше категоричен: „Център“.
По информация на VolleyWeek в тази посока е разговаряно и с ръководството на Левски и Пейчинов ще продължи развитието си на този пост. Той вече игра като център и в европейските квалификации на националния отбор до 20 години в София, където България спечели квота за Евроволей.
До мъжкия национален отбор има още път, но случаят с Пейчинов показва защо работата на щаба не приключва с избора на сегашните 14. На европейското се видя, че България има нужда от повече варианти в центъра. Срещу нас излизат състезатели като 217-сантиметровия Бартош Лемански и при подобна физика сантиметрите на мрежата имат значение. Те не правят сами по себе си един волейболист национал, но Бленджини вече е започнал конкретна работа с Пейчинов и сега е важно как ще продължи развитието му в Левски.
Другият показателен пост е либерото. Димитър Добрев беше болен през голяма част от лятото и не успя да се възстанови навреме. Бленджини използва номиналния посрещач Жасмин Величков като либеро и ходът му се оказа успешен. Самият селекционер обаче потвърди пред италианския VolleyNews, че в Монца Величков ще продължи развитието си като посрещач.

Добрев вече отново играе за Левски, а сред 30-те са още Ясен Петров от Нефтохимик 2010 и Калоян Ботев от Монтана. Три от опциите за този пост са пред очите ни в българското първенство.
Има и момчета, които още не са стигнали до разширения състав. Никола Градинаров ще направи първите си сериозни стъпки при мъжете с Берое. Посрещачът беше сред основните фигури на България при спечелването на бронзовите медали на Евроволей U18 в Порто Сан Джорджо. В двубоя за третото място срещу Италия, спечелен с 3:0(25:19,25:19,25:23), той завърши със 17 точки, а ден по-рано реализира 16 срещу Полша в полуфинала.

Градинаров не е сред 30-те на Бленджини и никой не твърди, че трябва веднага да бъде там. Но след един сезон при мъжете картината може да изглежда различно. Същото важи за Пейчинов и за други млади играчи, които ще получат шанс през сезона.
И тук идва въпросът кой ще ги гледа.
Франческо Кадеду също има клубен ангажимент извън България. Андрей Жеков обаче в момента е свободен, след като за последно беше част от щаба на Пламен Константинов в Локомотив Новосибирск. През националното лято той работеше до Бленджини и познава изискванията му, а преди това е бил треньор и в българското първенство.
Не е наша работа да раздаваме постове в националния отбор. Но би било странно подобен треньорски ресурс да остане неизползван точно когато Бленджини вече няма възможност редовно да бъде в българските зали. Разбира се, при положение, че Жеков не си намери клуб.
Още това лято контузията на Борис Начев и заболяването на Димитър Добрев показаха колко бързо може да се стигне до следващия човек в списъка. А до Лос Анджелис има две години, в които формата ще се променя, ще има контузии и ще се появяват нови имена. Някой, който днес дори не е сред 30-те, може да бъде необходим през 2028 година.
Една трета от разширения състав на Бленджини е в България. Тук ще се развива Пейчинов, тук започва мъжкият път на Градинаров, тук са и други играчи, които могат да почукат на вратата на националния отбор.
Бленджини няма как да бъде всяка седмица в българските зали. Андрей Жеков може. Със сигурност има и други варианти, но към момента този изглежда най-логичният и най-очевидният.
И може би точно оттук трябва да започне отговорът на въпроса кой ще бъде очите на Бленджини в България.

снимки:Николай Варадинов