– За трети път ще играеш на финал за Суперкупата на Италия. Първите два пъти не успя да спечелиш трофея. Присъствах и на двата финала, включително на полуфинала в Триест, който загубихте. Време е вече да спечелиш!
– Е, ти го каза! Време е. Надяваме се този трети път да е късметлийски.
– Още повече че сега и брат ти е тук.
– Абсолютно!
– И майка ти, и баща ти. Даже и сестра ти!
– И сестра ми даже? Не знаех! Е, супер, още по-добре! Още по-добре!
– Какво трябва да подобрите в играта си, за да успеете да победите Перуджа на финала?
– От днешния мач? Нищо. Не сме играли срещу сериозните отбори в шампионата тази година, като Пиаченца,Тренто и Перуджа. Верона по принцип е един от силните отбори, но в момента им липсват много състезатели. Така че утре ще видим как ще се представим срещу един наистина сериозен противник.
– Сервис, сервис, сервис! Това ли ще бъде най-важното?
– На сервис сме добри,да.
– Това се вижда. Прави впечатление, че изпълнявате много силен и рисков начален удар, но същевременно допускате сравнително малко грешки.
– Сервисът е много важна част от играта ни. Всички рискуваме, засега ни се получава. Допускаме сравнително малко грешки на фона на риска, който поемаме, а това ни позволява да оказваме още по-голям натиск върху съперника.
– Какво още ви липсва като сработване между теб и брат ти Симеон? Все пак тук не сте в националния отбор.
– Да, не сме в националния отбор. Не знам. Пак ще повторя – искам първо да изиграем мач срещу наистина сериозен противник и тогава ще мога да ти отговоря на този въпрос.