27 от общо 30 действащи Referee Coaches на CEV се събраха в София по време на Евроволей 2026. Европейската съдийска комисия говори за обща философия, развитие, отговорност и най-вече за съдии, които трябва да могат да мислят и да вземат решения самостоятелно. Всичко това звучи добре, но един от най-важните въпроси пред съвременното волейболно съдийство остана без отговор – какво прави първият съдия, когато технологията му казва едно, а очите му и телевизионното повторение показват друго?
Това вече не е теоретичен казус. Подобна ситуация видяхме през този сезон във Волейболната лига на нациите в мача Франция – Италия, в който първи съдия беше българинът Ивайло Иванов. Системата даде решение за топка вътре, но телевизионното повторение показа нещо съвсем различно. Последваха протести, а Иванов се оказа в центъра на ситуация, в която възможностите на първия съдия да реагира срещу решението на технологията са силно ограничени.
И точно тук думите на президента на Европейската съдийска комисия Артуро Ди Джакомо от семинара в София придобиват друг смисъл: „Целта е да изградим независимост, а не зависимост.“ Добре, но колко независим може да бъде един съдия, ако няма право да се намеси в ситуация, в която вижда проблем с решението на системата?
Никой не поставя под съмнение необходимостта от технологиите във волейбола. При скоростта, с която се играе днес, те са незаменим помощник на съдиите. Съвсем друг е въпросът дали трябва да се превръщат в непогрешима последна инстанция, особено когато говорим за компютърно генерирана графика, която влиза в противоречие с картината от реалното видеоповторение.
Случаят Франция – Италия показа и друг проблем. Когато системата вземе спорно решение, на игрището има един човек, към когото се обръщат всички – първият съдия. Треньорът протестира пред него, играчите искат обяснение от него, публиката освирква него, а в същото време той може да се окаже без реалната възможност да промени решението, за което всички му търсят сметка.
Затова именно подобен казус би било интересно да бъде обсъждан на форум като този в София. Не дали Ивайло Иванов е бил прав или не в конкретната ситуация, а какво трябва да направи един първи съдия, когато има достатъчно основания да смята, че технологията е допуснала грешка.

CEV обяви, че иска общ подход към съдийството в Европа, а Referee Coaches трябва да възпитават съдии, които могат да анализират ситуациите и да вземат самостоятелни решения. Това е правилната посока, но тя трудно може да бъде отделена от все по-голямата роля, която технологиите получават във волейбола.
В София се говори за „една визия, една философия, една цел“. Следващата стъпка би трябвало да бъде ясният отговор какво се случва, когато човекът и машината не са на едно мнение. Защото технологията трябва да помага на съдията да вземе правилното решение, а не да го превръща в човек, който просто съобщава решението на системата.

снимки:cev.eu и volleynews.it