Два дни след болезненото отпадане на България от ЕвроВолей 2026 потърсихме Радостин Стойчев за неговия прочит на представянето на националния отбор. Бившият селекционер на България и настоящ старши треньор на турския Халкбанк проследи изявите на тима на първенството, а още преди турнира беше посочил няколко от проблемите, върху които според него трябва да се работи – постоянството, дълбочината на състава, посрещането и ефективността на сервиса.
След загубата от Германия с 2:3, дошла след аванс от 2:0 гейма, разговорът ни естествено започна от въпроса как се стигна до този обрат. Стойчев обаче не потърси обяснението в една смяна, една грешка или един лош гейм. За него случилото се трябва да бъде разгледано много по-широко – от работната етика и системата на игра до начина, по който един млад и безспорно талантлив отбор се научава да контролира трудните моменти.

„Един отбор е толкова силен, колкото е силен най-слабият му играч“
Според Стойчев предотвратяването на срив като този срещу Германия започва много преди самия мач – с работната етика и правилата, които се налагат още в началото на тренировъчния процес.
„Нещата се поставят ясно и точно и всички състезатели са равни. Един отбор е толкова силен, колкото е силен най-слабият му играч, а не най-силният.“
Следва изграждането на система, в която стандартните ситуации са отработени и всеки знае каква е неговата отговорност. Именно тя трябва да държи отбора близо в резултата, когато играта не върви или противникът направи нещо различно от очакваното. Тогава вече индивидуалната класа може да направи разликата с един блок, една трудна атака или отиграване на почти невъзможна топка.
Проблеми в това отношение Стойчев е забелязал още на мача срещу Португалия. Само в рамките на един гейм той е видял четири ситуации, в които след защита на разпределителя или при нестандартно развитие на разиграването не е било ясно кой трябва да вдигне втората топка – центърът, либерото или крайният нападател.
„Системата на игра трябва да лимитира интерпретациите и личните грешки и да те държи близо в резултата. Можеш да загубиш, не си абониран за победата, но си даваш шанс да си много близо в точките.“

Атаката не е проблемът – Стойчев посочи сервиса и посрещането
Още преди ЕвроВолей Стойчев постави посрещането и ефективността на началния удар сред основните резерви на България. След шестте мача на първенството оценката му за основните резерви в играта на България не се е променила.
„България на това първенство имаше невероятна атака. Проблемът не беше в атаката, а в двата елемента – сервис и посрещане.“
Като много добро решение той посочва използването на Жасмин Величков като либеро.
„Това момче се справи страхотно на посрещане.“
При началния удар Стойчев откроява Алекс Грозданов. Причината не е единствено търсенето на директна точка, а ниският процент грешки и способността му да затруднява противниковото посрещане. Това позволява по-лесно да се предвиди разпределението на съперника и съответно да бъдат организирани блокът и защитата.
Алекс и Симеон Николови разполагат със силен сервис, с който могат да нанесат директни поражения, докато при други изпълнители Стойчев вижда необходимост от повече контрол. Като проблем посочва съотношението между грешките и положителните сервиси при Денислав Бърдаров и Илия Петков.
„Не може да очакваш в един гейм да загубиш 11 сервиса, да ти направят три аса, да сбъркаш нещо в нападение и да очакваш, че ще спечелиш гейма.“ Тук според него се вижда и една от разликите между талантливия и големия отбор. „Големият отбор знае да контролира играта и да има търпението да изчака правилния момент. Не ми харесва неоправданият риск, защото това е добро извинение.“

Бърдаров даде баланса, който липсваше
Преди първенството Стойчев говореше за необходимостта да бъде намерен още един краен нападател, който да свали част от огромната тежест върху Алекс Николов и да балансира двата края на мрежата. На ЕвроВолей според него България е намерила такъв играч в лицето на Денислав Бърдаров.
До мача с Германия младият посрещач е бил с 51% ефективност в атака – показател, който Стойчев определя като изключителен за краен нападател. Присъствието му е ангажирало противниковия блок и от двата края на мрежата, а това е отваряло повече пространство през центъра и за атака от втора линия.
Срещу Германия този баланс е бил нарушен след излизането на Бърдаров. Тежестта отново е паднала върху Алекс Николов, а германците са започнали да се ориентират по-рано към него и да организират по-добре блока си.
„Според мен Бърдаров имаше място в този мач, дори и да излезе да почине малко и след това да се върне, за да може да балансира двата края на мрежата в атака.“ Защо това не се е случило, Стойчев отказва да гадае.
„Това е треньорско решение, за което нямам представа защо е така. Не мога да коментирам нещо, когато не съм в отбора. Аз казвам само моето лично мнение, базирано на цифрите и на това, което съм видял по време на мача.“
Същата граница той поставя и по въпроса защо някои състезатели почти или въобще не са използвани на първенството. Според него човек извън отбора няма информацията, с която разполага треньорът – дали някой е контузен, болен, в какво състояние е или как се представя в тренировъчния процес. „Треньорът знае най-добре. Той е там, той го чувства. Понякога греши – това е нормално.“

„Не виждах как Германия може да ни победи“
И самият Стойчев не е очаквал обрат при 2:0.
„Гледайки мача, аз не виждах как Германия може да ни победи.“ Според него германците са били с фалшив диагонал, с втория си разпределител и без индивидуално превъзходство над българските състезатели. Но точно този мач показва защо индивидуалната класа не е достатъчна сама по себе си.
„Пак трябва да се върна към това, което казах в началото – етиката на работа. Тя е много важна.“ Стойчев припомня и позицията си още след Световното първенство – върху това поколение не трябва прекалено рано да се стоварват огромни очаквания. Не защото няма талант или бъдеще, а защото младите национали все още натрупват опита, необходим за справяне с подобни ситуации.
„Не защото да бъдеш положителен или еуфоричен е лошо, а защото трябва да има повече реалност в оценките. Анализите и линията на поведение са приоритет на треньора, щаба, капитана или някой по-опитен състезател.“
Атмосферата около националния отбор в България той определя като „страхотна, невероятна, неповторима“. Именно такива преживявания според него трябва да помогнат на играчите следващия път да останат по-събрани и концентрирани в решаващите моменти.

Победата над Полша не трябва да заблуждава
Стойчев поставя успеха с 3:2 над Полша в груповата фаза в малко по-различна перспектива.
„Срещу Полша е много лесно да се играе. Не се заблуждавайте.“ Думите му не означават, че е лесно да победиш Полша. Стойчев говори за психологическата страна на подобен двубой – пълна зала, огромен заряд, един от най-силните отбори в света отсреща и мач без значение за класирането на поляците. В подобна обстановка емоцията сама вдига отбора. По-трудната крачка според него е друга.
„По-важно и по-трудно е да играеш мачове срещу Украйна, срещу Израел, срещу Германия и да ги побеждаваш, ако не по категоричен, то по относително сигурен начин.“
Когато България достигне това ниво на постоянство, класирането за Олимпийските игри ще бъде напълно реална цел, а този състав ще има потенциал и за нещо повече там.

„Алекс Грозданов е сред първите 6-7 центрове в света“
Един от състезателите, които според Стойчев вече притежават необходимия опит и хладнокръвие, е капитанът Алекс Грозданов. „Алекс е един от най-добрите центрове в момента – от първите 6-7 центрове в света със сигурност.“
Стойчев е работил две години с Грозданов и отдава огромното му израстване преди всичко на труда на самия състезател. Определя го като комплексен център – на блок, в нападение и на сервис. Според него играта в един клуб с Вилфредо Леон също е помогнала на българина да развие начина, по който вижда играта и се придвижва на блок.
„Алекс със сигурност е най-опитният и най-хладнокръвният в нашия отбор. И той е с много голяма тежест. Нищо че не се вижда, не обира толкова лаврите, колкото братя Николови, което е абсолютно нормално – той е център.“

„Този отбор има страхотно бъдеще“
Въпреки критичния анализ Стойчев не се съмнява в потенциала на това поколение.
„Този отбор има страхотно бъдеще. Невероятно. Единственото е тези момчета да бъдат здраво стъпили на земята и да вдигнат оборотите на работа.“
„Ако се намери решение и система за игра на посрещане и на сервис, спокойно можем да играем и да побеждаваме най-добрите.“
Според него и отпадането от Германия може да се окаже полезно, ако бъде анализирано правилно. Следващата крачка е този млад отбор да започне по-добре да разпознава моментите в мача и да бъде по-зрял при вземането на решения.

От националния отбор към Халкбанк
За Бърдаров работата по тези елементи - посрещане и сервис, ще продължи именно при Стойчев, след като от новия сезон двамата се събират в Халкбанк. Оценката на треньора за представянето му на ЕвроВолей е ясна:
„Сервисът на това първенство му беше по-слаб от посрещането. Последното не бе страхотно, но се справи. Атаката беше на невероятно ниво, но при блокадата има още възможност за растеж. Със сигурност ще има върху какво да работим през сезона и от него зависи докъде ще стигне в развитието си.“
Самият Халкбанк също започва почти отначало. Съставът е сериозно променен, а при подобна ротация според Стойчев трудно може просто да се надгражда върху направеното през предишния сезон. „Нов разпределител, нов диагонал, нови двама крайни нападатели. Всичко е различно.“
Времето за подготовка също е нереално малко.
„Ще имаме много кратко време и ще влезем в първенството на практика без сработка. Десет дни не стигат да възстановим състезателите, а още по-трудно да изградим схема на игра. Започваме без подготовка, което никога не ми е харесвало.“
Целта на Стойчев е през първите месеци да изгради система, която към януари-февруари да позволи на Халкбанк вече да играе като отбор. Новите диагонали според него са талантливи, но все още нямат рутината и опита на Цветан Соколов.

„Матей не е само да помага. Матей играе“
За Бърдаров новият сезон носи и възможността всекидневно да работи с Матей Казийски. „Това, което може да вземе Бърдаров от Матей, е безценно.“
Но Стойчев не приема Казийски да бъде разглеждан единствено като бъдещ ментор на младия национал.
„Матей не е само да помага. Матей играе. Миналата година беше категорично най-добрият играч, който имахме, без никакво съмнение, с голяма разлика между него и останалите.“
А колко ще вземе Бърдаров от тази възможност, вече зависи от самия него. „От Бърдаров зависи колко от занаята ще успее да открадне от Матей.“
Българският национал трябва да пристигне в Анкара в сряда, но първо го очаква възстановяване. Стойчев разкри, че Бърдаров е играл последните осем дни на противовъзпалителни заради подуто коляно. Вече му е направен ядрено-магнитен резонанс, а в Халкбанк са наясно със състоянието му и ще започнат с терапия и възстановяване.
Така разговорът отново се връща към основната теза на Радостин Стойчев – талантът е налице, но следващата крачка няма да дойде само с него. За националния отбор тя минава през повече постоянство, ясна система и контрол в трудните моменти, а за Бърдаров – през всекидневната работа на клубно ниво. ЕвроВолей показа колко висок е таванът на това поколение, но и колко работа остава, за да може силните отделни мачове да се превърнат в устойчиво ниво срещу всеки съперник.

снимка: volleyweek.bg