След като Мария Йорданова напусна лагера на националния отбор по волейбол, президентът на БФВ Любомир Ганев даде пространно интервю за volleyweek.bg, като право на отговор, в което очерта своята и тази на федерацията позиция.

Г-н Ганев, случаят с Мария Йорданова-Колева породи сериозно обществено внимание. Какво точно се случи и защо според Вас тя е постъпила неправилно?

Мария е изпратила имейл до Федерацията, в който заявява желанието си да напусне лагера на националния отбор. Проблемът не е в решението и — всеки има право да се откаже — а в това, че не е уведомила треньора си. Това е нарушение на утвърдената комуникационна йерархия: състезателите трябва да разговарят с треньора, а не директно с федерацията. Тя е спяла в един хотел с треньора, виждали са се всеки ден — и въпреки това е изпратила имейл до мен. Все едно ученик да пише до министъра на образованието, че няма да ходи на училище.

Има ли официален ред, който описва тази йерархия и процедурите по напускане?

Да, той е ясен. Треньорът избира щаба, а щабът избира състезателите. Федерацията единствено изпраща повиквателни писма. Комуникацията на състезателя се осъществява с треньора. Ако има здравословен, личен или организационен проблем — информира се треньорът. Тим мениджърът се занимава с логистика — пътувания, екипировка, хотели, документи. Той е и връзката между отбора и федерацията.

Мария твърди, че е имала нужда от почивка. Това оправдано ли е?

Клубният и сезон е приключил месец и половина преди лагера. Това е достатъчно време за почивка. Аз също съм бил национален състезател — понякога сме имали само една седмица. Според треньора Тони Зетова, още по време на лагера се е усещало, че Йорданова не е мотивирана. Не го е казала директно, но се е усещало по поведението и на тренировки. Тя е напуснала, без да уведоми лично щаба или съотборничките си — просто е върнала екипировката и е напуснала.

Ако някой просто не иска да бъде част от националния отбор?

Нямаме проблеми с това. Мира Паскова, Петя Баракова, Гергана Димитрова – всички те ни уведомиха навреме, че няма да участват. Никой не ги е укорявал. Но при Мария има разлика – тя прие повиквателната, тренира и си тръгна в тишина. Това е деморализиращо за отбора. Ние сме колективен спорт – мотивацията е заразна, но така е и с демотивацията.

Какво се случва с договора, ако състезателят не го подпише?

Без подписан договор, състезателят не може да получава средства от Министерството. Федерацията е заявила предварително имената за финансиране – ако състезател не подпише, тези средства стават неизползваеми. Йорданова е била включена в списъка още през ноември. По този списък се отпускат средства за екипировка, логистика и възнаграждения. В момента, в който тя отказва да подпише договора, тези средства трябва да бъдат върнати. И не могат да се пренасочат към друг състезател за съответния месец.Тези пари стават загубени – и това е удар върху бюджета.

Възможно ли е федерацията да наложи наказания или санкции за подобно поведение?

Не. В последните 5 години не е имало нито един наказан състезател. Ние не санкционираме — просто спазваме реда. Ако не искаш да бъдеш в отбора — добре. Но не можеш да се появиш, да тренираш, и после да се оттеглиш без обяснение. Това нарушава цялата стратегия на треньора.

А ако състезателят иска да се включи по-късно, както е заявила Йорданова, която е казала, че ще се върне след сватбата?

Такъв подход е напълно неприемлив. Не може състезателят да определя кога да почива и в кой турнир да участва! Това нарушава дисциплината и подкопава авторитета на треньора.

Разкажете повече за 4-годишните договори – защо ги предлагате?

Искаме устойчивост – да знаем, че състезател ще бъде на линия за целия олимпийски цикъл. Това е сигурност и за треньора, и за състезателя. Ако някой се притеснява – няма проблем, подписва се за 1 година. Но и той трябва да бъде подписан още през ноември, тъй като на тази база се изготвя заявката към Министерството. Без договор няма застраховка, няма отчетност, няма административна обвързаност. Въпреки че договорът на Йорданова не е подписан, тя е получила екипировка и е започнала лагера.

Какво ще кажете на критиките, че федерацията трябва да търси повече мотивация в състезателите?

Ние правим всичко необходимо: осигуряваме хотели, екипировка, пътувания, медикаменти, логистика, психолози. Но има едно нещо, което не можем да дадем — сърце. Желанието да носиш националната фланелка идва отвътре. Никой не е натискал Мария да идва. Но ако е дошла — трябваше да действа отговорно.

Случаят с Мария затваря ли и вратата към националния отбор?

Това не го решавам аз. Това го решава треньорът. Ако той прецени, че има нужда от нея, може да я повика отново. Но ако някой дойде демотивиран, не може да бъде полезен. Колективният дух е най-важното в нашия спорт.

Накрая – какво пожелавате на отбора и на всички състезатели?

Да са здрави, да се раздават, да се подкрепят взаимно и да оставят сърцето си на игрището. Това е националният отбор — символ на усилие, чест и отговорност.