Представянето на България във Волейболната лига на нациите трябва да бъде оценявано през развитието на отбора, а не единствено през крайното класиране. Това е мнението на един от най-успешните български треньори Радостин Стойчев, който направи подробен анализ на националния тим в разговора си за SportCast Volleyball. Според бившия национален селекционер младият състав продължава да върви в правилната посока, но все още му липсват постоянството и дълбочината, които отличават водещите сили в световния волейбол.
Стойчев е категоричен, че пропуснатото класиране за финалния турнир не трябва да се приема като провал. По думите му обществените очаквания към този отбор са станали прекалено високи след силното представяне на Световното първенство и затова оценките трябва да бъдат много по-реалистични.
„Аз го считам за положително. Нереалистичните очаквания след второто място на Световното първенство не влизат в моите разбирания за анализ на реалната ситуация“, коментира Стойчев.
Той дава за пример водещите волейболни сили, които разполагат с много по-широк избор от състезатели и могат да си позволят постоянни ротации по време на Волейболната лига на нациите, без това да се отразява на резултатите им.
„Хората казват, че Украйна и Турция са пред нас. Добре, но тогава какво трябва да кажат Бразилия или Франция? Волейболната лига на нациите е специфично състезание. Големите държави непрекъснато ротират съставите си, а ние не можем да си позволим подобно нещо.“
Според Стойчев именно ограничената дълбочина на състава е една от причините България да разчита почти изцяло на едни и същи волейболисти през целия турнир. Въпреки това той вижда осезаем напредък в развитието на отбора. Националите постепенно натрупват самочувствие, а с всеки изминал турнир се вижда по-добра сработка и по-ясна представа как трябва да изглежда играта им.
„Резултатите дадоха повече увереност на отбора. Натрупва се и сработка между състезателите. Все по-ясно се оформя концепцията как трябва да играе този национален отбор.“
Според специалиста най-голямата разлика между България и водещите отбори не е талантът, а постоянството, което се изгражда с години на най-високо клубно ниво.
„Постоянството е опит, който те нямат. Постоянството е класа, която те нямат. Без да обиждам никого. Алекс Николов, Алекс Грозданов и Симеон Николов играят в силни клубове. Останалите няма откъде да натрупат подобен опит.“
Логично най-голямо внимание в анализа си Стойчев отделя на Алекс Николов, когото определя като незаменим за сегашния национален отбор. На въпроса има ли България алтернативен вариант, когато основният реализатор не е във върхова форма, той е категоричен.
„Ние нямаме план Б и няма как да го имаме.“
Аргументите му се основават и на статистиката. По думите му Николов реализира около 40 процента от атаките на България във Волейболната лига на нациите, при това с отлична ефективност. Освен това именно той е и най-натовареният посрещач в състава, тъй като почти всички съперници насочват сервиса си към него.
„Всички противници го търсят със сервис. Искат да го затруднят в посрещане и след това в атака. Въпреки това той е посрещнал повече топки от всички останали крайни нападатели и се справя много добре.“
Според Стойчев приносът на Николов далеч не се изчерпва само с реализираните точки. Изключителната му ефективност при високите топки позволява на България да остане конкурентоспособна и в най-трудните моменти от мачовете.
„Той има изключителен процент на висока топка. Това е причината България да остава в играта и да не допуска съперниците да правят дълги серии.“
В анализа си Стойчев отличава и развитието на други национали. По думите му Аспарух Аспарухов е направил сериозна крачка напред в нападение, а при Симеон Николов най-голямото израстване се вижда в поведението и увереността му на игрището.
„Не толкова като игра, колкото като поведение. Изглежда по-концентриран, по-спокоен, по-събран. Личи си, че мисли повече върху случващото се.“
Според бившия национален селекционер България има още резерви в няколко ключови компонента. На първо място той поставя посрещането, а след него играта след флот сервис, контраатаката и ефективността на сервиса. Именно в тези елементи според него националният отбор трябва да направи следващата крачка, ако иска да се доближи до водещите отбори.
Стойчев смята още, че Алекс Грозданов може да бъде използван много по-ефективно в първична атака.
„Работил съм с него две години и знам какво може. Той има още резерви.“
Погледът на специалиста вече е насочен и към клубния сезон, в който ще работи с Денислав Бардаров в турския Халкбанк. Той не крие, че още от първите тренировки ще постави сериозен акцент върху един конкретен компонент от играта на младия национал.
„Ще го спукам от посрещане. От сутрин до вечер ще посреща.“
Според Стойчев именно стабилизирането на посрещането може да превърне Бардаров в състезател от най-висока международна класа.
„Ако оправи посрещането, ще стане играч на много високо ниво. Има физиката, има потенциала, има желание да работи.“
В заключение Радостин Стойчев призовава към повече търпение в оценките за настоящото поколение национали. Според него България разполага с талантливи волейболисти, но развитието им не може да бъде прескочено и изисква време, спокойствие и постоянна работа.
„На тези момчета трябва да им дадем време, спокойствие и правилна работа. Само така ще натрупат опита и постоянството, които днес все още им липсват.“
снимка: SportCast Volleyball