Честитита купа, Алекс! Как се чувстваш в момента?

Благодаря! Чувствам се невероятно. Спечелихме златен медал и няма как да опиша тази емоция. Тя тепърва ще се засилва!

Това е първата ти титла с Люблин, но не е единственна...

С Люблин – да, това е първата. Но в Монца спечелихме CEV Cup, така че това ми е вторият медал от европейски турнир. Надявам се да запиша и трети, за пълна колекция!

Мачът беше особен, тъй като игра срещу свой съотборник от националния отбор. Какво беше усещането?

Със сигурност срещата имаше друг заряд, когато от другата страна на мрежата има българи. Най-много се радвам, че последните години не си спомням финал на европейски турнир, в който да има двама българи един срещу друг. Последно беше Пламен Константинов срещу Матей Казийски, но това беше съвсем друга генерация.

Как се чувстваш в Полша?

Добре се чувствам. Първенството е тежко – има 16 отбора (догодина те ще бъдат намалени на 14 б.а), за разлика от Италия, където са 12. Много пътувания, плюс европейският турнир, който спечелихме. Но тепърва предстоят плейофи и Купата на Полша – в нея сме във финалната четворка.

Ти си централен блокировач, което затруднява влизането в индивидуални класации, но напоследък си сред най-добрите. Как го постигаш?

Концентрирам се върху работата си. Във всеки мач давам максимума от себе си. Класациите са резултат от тази работа, така че не ги следя много, но знам, че съм там и се надявам да остана.

Предстоят Лигата на нациите и Световното първенство. Имате ли шанс за по-добро класиране?

Да, смятам, че можем. Щабът и ръководството се раздават. Треньорът Бленджини прави много позитивни промени. Надявам се да изравним силите с най-добрите в света.

Следиш ли изявите на другите българи в Европа?

Да, макар и не на 100%. Гледам мачовете на Гротацолина, където има двама българи. Разбира се, Алекс Николов – много съм му гледал мачовете с Лубе, разбираемо е (смее се). С Мартин Атанасов сме близки приятели и следя и неговите изяви в Турция. Подкрепяме се взаимно.

Радо Парапунов също е в Полша.

Да, Радо е в Полша. Това е голяма стъпка за него. Говорили сме си и съм щастлив, че е в силен отбор. Дори да е втори диагонал, може да се учи и развива за бъдещето.

Като капитан на националния отбор очакваш ли нови попълнения в тима?

Със сигурност! Имаме вицеевропейски шампиони сред юношите. Много момчета напредват и скоро ще са в мъжкия национален отбор. Най-накрая искаме да спечелим нещо и да обединим нацията поне за един ден!

Олимпиадата в Лос Анджелис 2028 ли е голямата цел?

Да, и тя не е толкова далечна – три години са малко време! Имаме много работа за вършене.

Желая ти успех в първенството и Купата на Полша! А за нас, българите, остава надеждата да пренесеш успехите си и в националния отбор.

Благодаря! Ще дам всичко от себе си!