Главният волейболен човек в Сливен потвърди широко разпространената теза, че българите не можем и не искаме да работим в екип

Разговаряхме по много теми с президента и старши треньор на Волейболен клуб „Сливен“ Живко Желязков. Специалистът, който е и родом от „града на стоте войводи“, с удоволствие прие поканата ни за това интервю. Представяме на вашето внимание целия разговор с него:

Здравейте, г-н Желязков! Първо - как сте и къде Ви намираме?

Здравейте. Прибрахме се от подготвителен лагер в град Банско и сега сме в залата в Сливен, като наблягаме вече на техниката. Предстои ми семейна почивка в началото на септември – нещо, от което вече 20 години лишавам близките си.

Г-н Евгени Иванов, както разбрахте от нашата медия, подаде оставка като председател на комисията по детско-юношески волейбол към Българска федерация волейбол (БФВ). Тъй като сте дългогодишен специалист именно с подрастващите волейболисти – какво е Вашето мнение по темата?

Нормален акт от страна на г-н Иванов, след като над 50 клуба са недоволни от неговата работа. Тази негова постъпка заслужава адмирации. Свидетели сме през годините и на случаи в обратната посока – хора не си подават оставките въпреки недоволството срещу тях. Така че постъпката на Евгени Иванов е мъжка.

В тази връзка – как определяте цялостното управление и функциониране на детско-юношеските школи в страната и техния мониторинг от страна на комисията и волейболната централа, откакто е стартирал мандатът на новото ръководство на БФВ?

Това е много сложен въпрос. Факт е, че комисията не се е вслушвала в малките клубове и треньори. Веднага мога да дам пример – в началото на изминалите три сезона постоянно изпращам едно и също предложение: да има републиканско първенство на всеки набор до 8-ми клас. Така е в доста страни.... Особено наложащо беше тази година при момчетата набор 2008, за да се подготвят за Световното първенство. Като изключим централните блокиращи, либерото, диагонала и единия краен нападател, който игра цял сезон като либеро, всички останали само тренираха цяла година. В същото време се направиха положителни неща относно първенствата при подрастващите, като най-важното е, че БФВ пое съдийските такси при децата. Тук обаче има едно голямо „но“: едни и същи клубове са домакини на регионални първенства, Зони и Финали. Примери не искам да давам, че колегите лесно се обиждат.

Г-н Желязков, Вие сте президент, треньор и основател на ВК „Сливен“ – през 2003 година започна всичко за вас като волейболен клуб. За тези изминали 21 години какво Ви се струва най-важно, което трябва да бъде променено в Детско-юношеските школи (ДЮШ) в България, какви са Вашите наблюдения, препоръки и предложения?

Пропуснахте чистач, масажист, психолог, аниматор, охранител и просяк :) (смее се). Много хубав въпрос. Ще пропусна да кажа определени неща преди Общото събрание поради простата причина, че няма кой да чуе сега. Много важно нещо обаче, което не трябва да се премълчава – комисията по детски спорт трябва да бъде попълнена с членове, които са президенти на волейболни клубове. Кой, ако не управленецът на клуб, работещ с подрастващи, няма да знае как се прави това? На регионалните отговорници не им е работа да бистрят развитието на децата в тази комисия, а да организират първенствата по региони и да помагат на клубовете в тази насока.Ако има председатели на клубове, като регионални не трябва да членуват в тази комисия. Незабавно трябва да се прекрати програмата за турнира на талантите и да се върне междурегионалното първенство. В края на всеки сезон шестте региона правят турнир. Така се обхващат повече деца, повече треньори и това е една печеливша формула от близкото минало. Мисля, че могат да се вземат много предложения на колеги, които са добри.

А кой е най-големият проблем на детско-юношеския спорт, в частност на волейбола?

Нещата е редно да се разделят на две: работа с подрастващи в големите клубове и работата при малките клубове. Истината е, че малките клубове спряхме да работим (с малки изключения), а софийските отбори започнаха работа с най-малките. Когато бях млад треньор, при тези възрасти имам в своя актив в пъти повече победи над софийски отбори при съотношение, може би, 80% към 20%. Сега имам две деца и не мога да стоя по цял ден в залата. В София винаги ще има свободни млади треньори, които са готови да работят и да се доказват. Просто са много... При нас, в малките градове, треньорите са малко и все пак трябва да хранят семейства. Няма как малкият клуб да осигури заплата и трябва да се взимат такси. Даването/плащането на такса от страна на родителя в малкия град автоматично създава мисленето в него, че детето му е бъдещият Мат Андерсън. Аз, в интерес на истината, нямам идея как може да се променят тези неща. Надявам се бъдещата комисия да намери решения...

Тъй като връзката между подрастващите и големия волейбол е изключително важна, трябва да обърнем внимание и на върха на „пирамидата“. Както знаем, предстои ново изборно събрание на федерацията – говореше се усилено за предсрочни избори, но това не се случи. Какво очаквате да е бъдещето на БФВ след това важно събитие всъщност?

Аз лично очаквам Любо Ганев да спечели без проблем. Аз се колебая дали да участвам в това Общо събрание, защото през изминалата година подигравката към мен – ръководител на клуб, създаден преди 21 години, беше уникална. Водя разговори с приятели от Управителния съвет (УС) на БФВ, които ме разубеждават, но огорчението в мен е голямо. Другото фрапиращо нещо за мен е работещ човек като Давид Давидов не иска да е в УС. Тук е моментът да апелирам към него да се кандидатира отново. Очакванията ми са наистина Детската комисия да се попълни от десетина председатели на клубове, които всички уважаваме.

Както споменахме и по-рано, Вие сте не само непреклонен и упорит управляващ, но и пламенен треньор, който обича работата си с децата волейболисти. Каква е Вашата равносметка за Вашия клуб и за ситуацията с волейбола в България, откакто сте част от него?

Факт е, че 21 години управлявам ВК „Сливен“, намирам средства. През годините постигнахме доста добри резултати за малък клуб, изкарахме немалко състезатели, които играха и в чужбина. Това ми отне страшно много... Идея си нямате с какви идиоти съм се борил през годините – само и само да има волейбол в Сливен. Факт е, че в лицето на кмета на Сливен имаме подкрепата на Общината – подкрепа, която преди това не сме имали. Друг факт е, че за 21 години във волейбола никога не съм искал някакви постове във федерацията поради простата причина, че силата ми е при децата. Може би това трябва да се промени... Реално погледнато – равносметка нямам, понеже никога не е зависело нещо от мен в българския волейбол. Аз мислех да се откажа тази година от волейбола и бях взел твърдо решение... Но ситуацията със сина ми ме разубеди.

Последен, но не по-малко важен въпрос. Къде сме ние спрямо останалите волейболни нации? Какво е Вашето наблюдение за конкуренцията – и при подрастващи, и при мъже и жени?

Сложен въпрос. Не вярвам да има някой с точната диагноза, но е факт, че бъркаме някъде. Женския профил не мога да го коментирам, там стават доста странни неща. При подрастващи в мъжко направление сме в топ 5 в света според мен до 18 години, а при мъжете изоставаме много. В другите държави виждаме хора, които се молят и борят да са част от национални отбори, а тук се отказват на по 28–30 години. Давали път на младите... Младите докато се изградят като състезатели и хоп – и те на 30 години. Мисля, че причините са много: Българинът не може да работи в екип, мисли се за най-добрия и незаменим в отбор/колектив, манталитет... Имаме силни поколения – наборите 2003/2004, 2005/2006, 2007, 2008, което дава предпоставка за един силен национален отбор след няколко години. Дали това ще се случи – не знам, но има реални шансове да се случи. Ако на 28–30 години обаче се отказваме или не искаме да сме втори избор, не ни чака нищо добро.

Интервюто проведе: Божидар Бояджиев