Пътят на Джанлоренцо Бленджини начело на българския национален отбор бе една от темите в деветия епизод на "After Hours – Суперлигата през нощта", токшоуто, излъчено на живо в неделя вечер на Facebook страницата и YouTube канала на Волейболната Лига Серия А, с участието на Андреа Дзорзи, Андреа Броджони и главните действащи лица от Серия А Кредем Банка.
Джанлоренцо Бленджини (Треньор на българския национален отбор)
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ - Смятам, че основното е максимизирането на потенциала, което означава да се опитаме да извлечем най-доброто от това, с което разполагаме. И да се опитаме да го направим възможно най-ефективно. В спорта е правилно да се поставят цели, но най-важното е да започнеш от там, където си и да завършиш по-добре. ГАНЕВ - Той е личност с впечатляващо присъствие от всички гледни точки, приятно и забавно е да прекарваш време с него. Познавах го като зрител, когато играеше в Кунео, а сега на международно ниво от няколко години е активен и в CEV, и във FIVB. С България споделихме едно Европейско първенство през 2015 година и едно Световно през 2018 година. На представянето на Световното Ганев слезе от такси и някой каза: "Сто и четиридесет килограма мъж", а той отговори: "Сто и осемдесет! При сто и четиридесет все още атакувах от втора линия".
СЪЖАЛЕНИЯ ОТ ИТАЛИАНСКИЯ ПЕРИОД - Олимпийският финал? Това са онези мачове, които винаги оставят горчив вкус. Според мен е несправедливо да се гледа на това като на съжаление. Разбира се, това са възможности, за които не знаеш дали ще се повторят в живота ти и е привилегия да си ги имал. Би искал да го изиграеш отново, това е сигурно. Иначе като цяло не обичам да се връщам назад. Някои конкретни решения са част от багажа, който ще носиш със себе си.
СМЕЛОСТТА ДА ОПИТВАШ - Настоявам много пред по-младите треньори да имат смелостта да опитват: понякога не се опитваме да предложим неща само защото се страхуваме, че може да повлияят негативно на чуждото мнение. После с годините осъзнаваш, че някои решения са могли да се вземат по-рано. Всичко това увеличава опита. Аз продължавам постепенно да си задавам въпроси и да предлагам нови неща и, независимо дали работят или не, не трябва да се спираме, ако тези предложения са мотивирани от мисъл или споделяне.
БЪЛГАРИЯ ДНЕС - Обикновено се идентифицира с голям физически талант, непридружен от ефективна система на игра. Но националните отбори принадлежат на моменти, в които има определени играчи, а други липсват. Спомням си, че в Италия липсваха посрещачи, сега се търсят отчаяно диагонали и това важи и на международно ниво. Някои компенсират с натурализации, други по-малко. Днес в България има интересни играчи, нужен е микс от неща, за да станат първокласни играчи, не само да тренират много и добре. Сред тези неща е възможността да играят в първенство, което да ги изпитва и да ги кара да растат от гледна точка на постоянство, техническо изискване и натиск. И за това италианското първенство е изключително полезно, не само на най-високото ниво на СуперЛигата и не само като титуляр.
КАЗИЙСКИ И НИКОЛОВ - Те бяха и са играчи с изключително качество и това включва менталната, физическата, техническата част, опита, характера. Родени са високи, едри и скачащи. Но после трябва да имаш търпението да ги съпровождаш, всеки по най-ефективния начин. Разбира се, и да ги "смъмриш", ако не дават всичко от себе си. Но трябва само да намериш ключа, за да ги накараш да дават максимума. Нужно е качество, което да е придружено от отдаденост, работа и всичко останало.
ПЕРУДЖА, ТРЕНТО И ДРУГИТЕ - Съгласен съм, има разлики в съставите, но съм съгласен, че между третото и осмото място всичко може да се случи. Дори преди два сезона, както на полусезона, така и в края, в последния мач се решаваха позициите от трето до осмо място, в рамките на две точки. После има някои отбори, които имат повече шанс да са горе в тази група, благодарение на дължината на състава. Мисля за Лубе, да, но също и за Верона, която има много дълъг състав и Стойчев го използва често, независимо от физическите проблеми. Дава достатъчно ротация както на централните, така и на посрещачите. Кейта сега е постоянно диагонал, и какъв диагонал... Тази дължина на състава позволява по-малко да куцаш в случай на контузия на играч. МОДЕНА И ПИАЧЕНЦА - В групата след Тренто и Перуджа, мисля че Пиаченца е отборът, който най-много е наблегнал на трансферния пазар от гледна точка на бюджета. Достатъчно е да погледнеш отдела с посрещачите, с трима играчи, които биха могли всички да са титуляри. Ясно е, че както при всички миксове между млади и по-възрастни, има повече физически проблеми. Рано е за заключения, ще започнат да се събират плодовете от Купата на Италия нататък. Пиаченца има всички качества да изпъкне и мисля, че са изградили отбор, за да се борят. После на финала отиват двама и ако не се случи, не означава, че си направил нещата зле. Модена е сформирала отбора с по-малко ресурси, но е изградила балансиран отбор с велик разпределител, който се опитва да го накара да функционира най-добре: вчера централните заедно направиха 30 точки. Не можем да свързваме нещата с името на отбора, с очакванията и историята, а също и с възможностите за изграждане на отбор. СТАНКОВИЧ И ПОДРАШЧАНИН - Те са еднакви в амбицията и сериозността, с която подхождат към това, което правят, това, което ние търсим като треньори. Тяхната кариера говори сама за себе си.
