Фолгоре Масалубрензе–Ромео Соренто няма да играе в Серия А2 през новия сезон. Не защото не го заслужи, не защото беше по-слаб от съперниците си, а защото няма къде да играе. Толкова просто и толкова абсурдно звучи всичко.
Тимът си извоюва спасението на терена – там, където трябва да се решават съдбите в спорта. Вместо това обаче, решението дойде извън игрището. Изтеклото изключение за новаците и невъзможността да бъде намерена зала, покриваща изискванията на Серия А2 в целия район на Соренто, пращат отбора обратно в А3.
Това е тежък удар не просто за един клуб, а за цял един проект. В последните години Фолгоре се утвърди като едно от приятните изключения в италианския волейбол – отбор, който гради устойчиво, печели и развива. Купата на Италия и Суперкупата през 2025 година не са случайност, както не са случайни и успехите на подрастващите на национално ниво.
И въпреки това – стоп.
Не защото липсва качество. Не защото липсва потенциал. А защото липсва инфраструктура.Точно тук идва и най-сериозният въпрос. Как е възможно в един от най-силните волейболни пазари в света да няма зала, която да отговаря на изискванията на втора дивизия? И още по-важно – как е възможно институциите да не намерят решение?

От клуба ясно посочват – нито общините, нито метрополният град, нито регионалната власт са успели да предложат изход. Това вече не е спортен казус, а управленски.
В крайна сметка, равносметката е проста и болезнена: Волейболът в Соренто не загуби мястото си в Серия А2. Загуби го липсата на зала.
А когато един отбор прави всичко както трябва на игрището, но пак е върнат назад, това не е негов провал. Това е провал на средата, която трябва да му даде шанс да продължи напред.

снимка: legavolley.it