Социалните мрежи имат своите недостатъци, но понякога правят нещо, което нито един скаут не може – намират играчи на най-неочаквани места. Именно така започва и историята на Александър Шоша, за която съобщава сръбското издание Meridian Sport.
Един мач на хиляди километри от дома, няколко клипа в Инстаграм и малко „верижна реакция“ се оказват достатъчни, за да стигне името му до селекционера на Сърбия Джордже Крецу.
Един мач на Хаваите и всичко се променя
В началото на 2026 година Лойола Чикаго открива сезона с два тежки мача срещу Хавай. След загуба в първата среща, идва реваншът – победа с 3:1(25:23,25:22,24:26,29:27). Именно тогава изпъква диагоналът Александър Шоша.
Не след дълго социалните мрежи започват да „работят“ – клипове, поздравления, реакции. Един от първите, които забелязват представянето му, е националът Алекса Мандич. Той подава информация към щаба, Невен Майсторович си спомня за момчето от Зренянин, а Крецу изглежда целия мач.
Няколко месеца по-късно телефонът звъни.
Обаждането, което променя всичко
Самият Шоша не крие, че е бил изненадан. Последният му досег с националния отбор е отпреди три години, когато е бил част от състава до 22 години.
И изведнъж – лично обаждане от селекционера. Разговорът продължава около 15 минути, а Крецу ясно му показва, че следи развитието му и има конкретен план за него. Причината е ясна – силните му изяви за Лойола, един от водещите университети в американския волейбол.
Америка като втори шанс
Пътят му до този момент далеч не е праволинеен. След престоя си в Сърбия, където не получава достатъчно възможности, Шоша заминава за САЩ. Първата му спирка е Куинси – две години, в които търси себе си като играч.
Първият сезон е труден. Вторият – решаващ.Смяна на треньора, повече доверие и възможност да покаже качествата си. Именно в този период прави силни мачове срещу Лойола – достатъчни, за да привлече вниманието на треньорския щаб на бъдещия си отбор. Офертата идва скоро след това. И той я приема.
Бързият пробив… и тежкото изпитание
Още с пристигането си в Чикаго през август, Шоша започва да се налага. А мачовете на Хаваите само ускоряват процеса. Следва обаче и тежък момент – контузия през февруари. Счупени пръсти на дясната ръка, операция и шест винта. Въпреки това, доверието към него не изчезва. В Лойола са убедени, че са намерили правилния човек за позицията диагонал.
От „какво прави този тук?“ до националния отбор
Историята става още по-интересна, когато се върнем назад. Първите му стъпки във волейбола не са никак убедителни. Като дете дори не харесва спорта. Всичко започва почти случайно – среща с Ваня Гърбич, който е негов роднина. Да, Шоша е част от фамилията Гърбич.
В началото обаче няма нито самочувствие, нито увереност. На лагерите в Златибор дори привлича внимание с… липсата на умения.
„Всички ме гледаха и се питаха: Братле, какво прави този тук?“ Именно там обаче започва промяната.
Първият сигнал за потенциал
През 2019 година идва и първият сериозен момент – мач от пейка, в който получава шанс и обръща резултата от 0:2 до 3:2. Това е и моментът, в който започва да мисли по различен начин. Скоро след това идва и признание – награда за най-добър диагонал в страната на юношеско ниво.
Пътят през съмненията
Въпреки прогреса, пътят през националните гарнитури не е лек. Често остава встрани, с оценката: „Има потенциал, но не е готов“. Точно това обаче се превръща в двигател. В САЩ намира различен подход – повече търпение, повече индивидуална работа и ясна комуникация. Допълнителни тренировки, постоянни въпроси към треньорите и желание за развитие.
Какъв играч е Шоша?
Самият той описва стила си просто: силен в атака и сервис, агресивен, ориентиран към точката. Не крие и вдъхновението си – Александър Атанасиевич. Дори едно ръкостискане с него остава сред най-ценните му спомени.
Какво следва?
В момента фокусът е върху сезона с Лойола и евентуалното участие във финалите през май. Паралелно с това идва и шансът с националния отбор.
А след колежа – следващата логична стъпка: професионален волейбол.
Финал
Историята на Александър Шоша е от онези, които звучат почти като сценарий за филм. Пътят на Шоша мина през Зренянин, Златибор, Чикаго и един мач на Хаваите, за да стигне до националния отбор на Сърбия. А съвсем скоро тази история ще има и пряко продължение за българските фенове. Още на 22 май в Катовице България ще се изправи срещу Сърбия в контролния турнир "Силезия къп" в Полша, което ще бъде и първата възможност да видим новото име в сръбския състав срещу българския тим. Понякога един мач в Инстаграм е достатъчен, за да започне история – но истинската оценка винаги идва на игрището.
снимка:Loyola Ramblers Athletics
