Владимир Гърков прави подробен преглед както на първия си сезон в чужбина, така и на развитието си до момента, на гледната си точка за трансферите на младите български волейболисти и на амбициите си за националния отбор. Разговорът, който подкаста „Марица“ резюмира с акцент върху пътя му от Виктория волей през Левски, френския Сен Назер и националния тим, всъщност очертава много по-пълна картина за това как самият Гърков вижда кариерата си в този момент.
Гърков определя първата си година във Франция като полезна и важна за израстването му. Той казва, че животът и волейболът в чужбина са доста по-различни и че това е била добра стъпка за него, въпреки че реалността не е съвпаднала напълно с очакванията му. По думите му френското първенство е добро ниво, особено за млади играчи, защото се играе много силно в защита, отборите са изключително равностойни и във всеки мач трябва да си на 100 процента. Именно в това той вижда и една от най-съществените разлики с българското първенство – у нас има три-четири отбора, които са близо един до друг, докато във Франция почти всеки съперник може да те накаже, ако не си на максимума си.
Той все още не иска да прави крайна оценка дали престоят му във Франция вече е изпълнил целта си като трамплин към още по-силни първенства, тъй като към момента на разговора не знае къде ще играе през следващия сезон. Въпреки това е убеден, че лично е направил добър сезон от волейболна гледна точка. Разграничава собственото си представяне от това на отбора, защото е наясно, че класирането на Сен Назер не отговаря на очакванията към клуб с амбиции. Според него обаче индивидуално е показал, че може да се справя на това ниво и че продължава да има основания да се бори за място в по-силни отбори.
В обяснението си защо Сен Назер, въпреки статута си на бивш шампион на Франция, е завършил толкова назад, Гърков поставя акцент върху младостта на състава. Отборът е започнал силно, направил е серия от победи в началото и е играл много равностойни мачове, включително доста срещи, решени в тайбрек. В един момент обаче, според него, част от младите играчи са „прегорели“, а това се е отразило на резултатите. Той не изключва и себе си от тази оценка. Допълнително сериозно влияние, по думите му, е оказала смяната на разпределителя. Гърков е убеден, че тази промяна не е била удачна, защото с първоначалния разпределител отборът вече е изградил определена сработка и е печелил мачове, докато новият, макар и по-опитен бразилец, не е имал нужната връзка с нападателите и не е тренирал достатъчно с тях. За един посрещач, както сам подчертава по-късно, именно фигурата на разпределителя е изключително важна и може да се окаже решаваща за представянето му.
В чисто личен план адаптацията му не е била мигновена. Той разказва, че е заминал месец и половина преди началото на първенството, а многото приятелски срещи са му помогнали да се напасне. В първите две седмици не се е чувствал напълно ориентиран, но постепенно е свикнал и именно на това отдава силния си старт. Още в първите пет-шест кръга прави много силно впечатление и дори е сред водещите реализатори, което според него е дошло именно след ранното му включване в подготовката и натрупването на игрови ритъм още преди официалните мачове.
Когато става дума за най-запомнящите се мачове през сезона, Гърков без колебание посочва двубоите за Купата на Франция. Най-силен за него е мачът срещу Монпелие на осминафиналите, в който играе много добре и става MVP. Това е и един от върховете на сезона на Сен Назер. Друг емоционален спомен е първият му мач срещу отбора на Вени Антов. Този двубой има специален заряд за него, въпреки че отборът му губи с 1:3, защото според Гърков мачът е бил равностоен и стойностен. След победата над Монпелие в турнира за купата, в Сен Назер са се надявали да избегнат Тур при жребия, но именно това се случва – най-нежеланият съперник и то в неговата зала. Гърков признава, че това е бил най-неудобният възможен вариант, тъй като е имало и далеч по-поносими съперници, включително от по-долно ниво. По думите му срещу отбори като Тур и Монпелие си личи разликата в опита, в цялостната комплектовка на съставите, в нивото на сервиса и блока. Той е на мнение, че такива тимове нямат слаби звена и именно това ги отличава.
В разговора Гърков прави много интересен анализ и на темата за първия трансфер в чужбина. Според него всеки състезател трябва сам да усети кога е готов за такава стъпка. Той не вярва, че съществува универсална възраст, на която трябва задължително да се замине. Ако даден играч вече е спечелил всичко възможно в България и се чувства готов, няма причина да не опита в чужбина. За себе си казва, че е усетил точно такъв момент. След два шампионски сезона с Левски, в които е спечелил всичко възможно у нас, е преценил, че му е време да продължи навън.
Особено ясно е мнението му, че за първи трансфер финансовата страна не бива да бъде водеща. За него най-важното е младият играч да попадне в среда, в която ще може да играе, да показва качествата си и да се доказва. Дава и много показателен пример – няма смисъл един млад волейболист да отиде в голям клуб в Италия, ако е четвърта опция на поста си и изобщо не влиза в игра. Разбира логиката, че в такъв отбор се тренира на по-високо ниво и около теб има качествени хора, но за него на тази възраст най-важно е игровото време. Именно затова е приел Франция като добра сцена, на която може да се покаже и да убеди по-силни клубове, че е готов за следваща крачка.
Гърков се връща и към периода си в Левски, който определя като много важен за развитието си. Той признава, че една от причините да остане още един сезон в клуба след първата шампионска титла е участието в Шампионската лига. Именно там за първи път е осъзнал ясно колко различно е нивото в сравнение с българското първенство. Като конкретен пример посочва първия мач срещу Ястжембски. Според него именно тези двубои са му помогнали да натрупа опит, самочувствие и спокойствие, които после са му били полезни и във Франция. Сезонът в Левски е бил много натоварен, с над 30 мача, което е правело трудно поддържането на постоянно високо ниво, но в крайна сметка го определя като много полезен и важен етап.
Сериозен дял в разговора заема и темата за националния отбор. Гърков прави връзка между успехите на неговото поколение в младежките национални формации и самочувствието, с което тези играчи влизат в мъжкия волейбол. Той е убеден, че годините под ръководството на Мартин Стоев и постигнатите успехи са изградили характер, увереност и навик за големи мачове. Според него, когато един играч е минал през много полуфинали, финали и напрегнати срещи още в юношеска и младежка възраст, после много по-лесно приема големите двубои и при мъжете. Отбелязва, че в настоящия мъжки национален отбор немалко състезатели от неговия набор вече дават своя принос и това до голяма степен се дължи именно на основата, поставена в предишните години.
Сравнявайки работата в младежките гарнитури и тази при мъжете, Гърков казва, че разликата е осезаема. Специално при Джанлоренцо Бленджини впечатлението му е за много тежки тренировки, много сериозен фитнес и високи изисквания. По думите му именно този подход е дал резултат. Той изтъква, че подготовката при Бленджини е била много задълбочена, а разузнаването на съперниците – детайлно. Споделя интересен детайл, че на видеосесиите играчите са си водили записки в тетрадки и сами са трябвало да преценяват кое е най-важното за тях, вместо просто да чакат готова информация. Според него това е било много полезно, защото така по-лесно се запомнят важните неща за противника.
Миналогодишното разделение на А и Б национален отбор той също оценява положително. Според него то е дало възможност на по-широка група състезатели да бъдат в постоянна готовност, добре подготвени и физически натоварени правилно, така че във всеки момент да могат да помогнат. Той дава и личен пример – преди Световното първенство трима души от Б отбора, включително и той, са били държани в готовност до последно с ясната идея, че един от тях вероятно ще попадне в окончателния състав. В крайна сметка изборът е бил друг, а в последния момент е взет и Митко Добрев като второ либеро. За Гърков това е още едно доказателство, че Б отборът реално увеличава шансовете на състезателите и ги държи близо до мъжкия тим.
Що се отнася до собствените му амбиции, той е пределно ясен, че иска да помогне на националния отбор и да се пребори за място в състава. Същевременно е наясно, че конкуренцията на неговия пост е изключително сериозна. Говори за изобилие от качествени посрещачи и признава, че за треньорите това е труден избор, защото трябва да намерят най-подходящата комбинация, така че отборът да е завършен. Той не се опитва да си гарантира място с думи, а казва, че всичко ще зависи от тренировките, формата, предпочитанията на треньорския щаб и от това кой какво може да даде на отбора.
В края на разговора Гърков коментира и бъдещето си на клубно ниво. България не е изключена като вариант, но на този етап желанието му е да види докъде може да стигне в чужбина. Ако получи оферта от силен френски клуб като Тур или Монпелие, би я разгледал сериозно, но за по-слаб френски отбор по-скоро не би останал. За Франция той има добри впечатления като спортно ниво, но смята, че финансово първенството не може да се сравнява с най-силните дестинации. Вижда го като лига непосредствено след водещите първенства, а като пример дава факта, че във Франция има качествени чужденци и добро европейско равнище, но най-големите имена и най-силните финансови предложения все пак са в Италия, Полша и други по-мощни пазари.
Интересна е и позицията му по хипотезата за избор между силно първенство без гарантирано място и малко по-ниско ниво с повече игрово време. Гърков уточнява, че всичко зависи от конкретната роля. Ако например в Италия е трета опция, но треньорът му има доверие и реално вижда шанс да играе, той би приел такава оферта. Това е различно, според него, от ситуация, в която просто си дълбока резерва без перспектива за минути на терена. В думите му ясно личи, че за него най-важното е развитието да бъде реално, а не само престижно на хартия.
Той засяга и въпроса доколко клубният избор влияе върху шансовете за националния отбор. Според него е безспорно предимство, когато си под наблюдението на Бленджини и когато играеш в среда, която той следи отблизо, особено в Италия. Гърков отбелязва, че селекционерът помага на много играчи от А и Б националния отбор да си намерят клубове в Италия, защото познава добре треньорите и има ясна представа кой как е работил през лятото. Това, разбира се, не означава автоматичен билет за националния тим, но със сигурност държи играчите в полезрението му.
Накрая Гърков прави и кратка оценка на българското първенство в момента. Според него нивото през настоящия сезон е било малко по-ниско в сравнение с предишния, макар да вижда старание и относителна равностойност между отборите. Отбелязва, че в Суперлигата продължава да има чужденци, но му прави добро впечатление, че се налагат и повече българи. Не смята обаче, че сегашните чужденци непременно са на по-високо ниво от тези през миналата година.
Така, отвъд кратките акценти, разговорът в подкаста на „Марица“ показва Владимир Гърков като волейболист, който вече гледа на кариерата си много осъзнато – с ясна представа какво му е дала България, защо е избрал Франция, какво търси от следващия си трансфер и какво означава да се бориш едновременно за по-силен клуб и за място в националния отбор. В думите му се открояват няколко постоянни линии – нуждата от игрово време, значението на правилната среда, стойността на тежката работа и усещането, че след всичко постигнато в младежките формации и в Левски следващата логична стъпка е да се утвърди и на по-високо международно ниво.
