Бившият капитан на националния отбор по волейбол Владимир Николов влиза в нова роля – извън спорта. В последните дни стана ясно, че той ще бъде част от политическия проект, свързан с президента Румен Радев. В разговор с нашата медия Николов говори за решението си да влезе в политиката, за мотивацията зад него и за това какво би искал да промени в българския спорт.

– На 13 февруари каза, че не си водил разговори за участие в политиката. Днес вече се очаква да водиш листа. Какво се случи през този месец?

– Нещата се променят. Проведохме отново разговори с президента Румен Радев и преценихме, че това е най-полезният курс на действие.

– Кога всъщност взе окончателното решение да се включиш?

– Може би преди около седмица. Това не беше решение, взето в един ден – беше процес.

– Кой направи първата крачка? Ти ли потърси политическа роля или беше поканен?

– Бях поканен.

– Защо реши да влезеш в политиката точно сега?

– Ако преди година някой ми беше предложил участие в политиката, щях да му кажа, че не ме интересува. Но през последните месеци имах много размисли по темата. Може би просто съм узрял за това решение.

Има една известна мисъл – дори и да не се занимаваш с политика, политиката се занимава с теб. В разговорите с президента Радев започнахме от това, че той много харесва това, което сме направили в „Левски“. Попита ме дали подобен модел може да се приложи и на национално ниво. Аз му отговорих, че може.

Ще предложа своята експертиза в областта на спорта на президента Радев и на проекта „Прогресивна България“.

– Каква е основната ти мотивация – кауза, свързана със спорта, или по-широка обществена амбиция?

– Двете неща са свързани. Един от моментите, които ме накараха да се замисля, беше реакцията на близки приятели, когато започнах да споделям идеята. Много от тях казваха: „Защо ти е това? Политиката е помия, всички са маскари.“

Аз не мисля, че всички са маскари. И не мисля, че трябва да оставим само „маскарите“ в политиката. За мен кауза е именно това – в политиката да влизат свестни хора и да се промени обществената нагласа.

– Има ли конкретен проблем в България, който те накара да кажеш: „Време е да се включа“?

– Смятам, че много неща в България могат с малко усилие да се направят по-добре. България е малка държава и не е толкова трудно да се направи разлика, ако има желание.

– Целта ти да станеш депутат ли е, или да участваш в реално управление?

– Моята експертиза е в спорта. Има две възможности – или работа в парламентарната комисия по младежта и спорта, или в Министерството на младежта и спорта. По-скоро бих работил в Министерството на младежта и спорта, защото там експертизата ми би била най-ценна и там е реалната работа.

– Каква роля изигра президентът Радев в решението ти?

– Той е човек, когото уважавам заради ясните му позиции по редица обществени теми и на когото имам доверие. Ако поканата беше дошла от друга политическа сила, най-вероятно нямаше да я приема.

– В края на миналата година започна обиколка из страната с книгата „Високо“. Някои хора я тълкуват като подготовка за по-широка обществена роля. Така ли е?

– Не. Това беше съвпадение. Решението да се включа в този политически проект беше взето много след тези срещи.

– Помогнаха ли ти тези срещи да усетиш настроенията на хората и да решиш, че искаш по-активно участие в обществения живот?

– Да, определено. Интересното е, че навсякъде в страната хората говореха за едни и същи проблеми. Когато става дума за спорт – всички родители искат децата им да спортуват повече, да се борим с дигиталната зависимост и да им осигурим по-добри условия за образование и спорт.

– В социалните мрежи вече има много реакции – някой доста критични. Очакваше ли това?

– Да, не се изненадвам. Аз съм същият човек, какъвто бях и вчера. Хора, които до вчера са казвали „браво“ за това, което съм направил, днес ме критикуват. Всъщност те не критикуват мен – критикуват политиката. А според мен политиката не бива да бъде мръсна дума.

– Като спортист беше фигура, която обединяваше хората. Политиката обаче разделя. Това притеснява ли те?

– Не. Аз съм същият човек със същите ценности. Това, че ще имам различна работа, не ме прави различен човек.

– Ако получиш възможност да влияеш върху политиката в спорта, коя е първата промяна, която би направил?

– Едно от първите неща е свързано със заплащането на треньорите в националните отбори. В момента възнагражденията, които Министерството на спорта предвижда за тях, са крайно недостатъчни. Не е нормално треньор с висше образование и дългогодишен стаж да получава толкова ниско заплащане.

– Тоест държавата трябва да подпомага българския спорт – както националните отбори, така и клубовете?

– Аз говорех конкретно за националните отбори, но това важи и за клубовете. В крайна сметка, за да има спорт, трябва да има държавна политика в тази посока.

– Мони и Алекс са сред най-обичаните млади волейболисти в България. Притесняваш ли се, че политическата ти роля може да се отрази на техния имидж?

– Ако това, че баща им си сменя работата, влияе на имиджа на децата, това би било много тъжно за обществото. Децата не трябва да плащат за решенията на родителите си – още по-малко, когато те не са грешка.

– Говори ли с тях преди да вземеш решението?

– Разбира се. Без подкрепата на семейството нямаше да предприема тази стъпка.

– Защо точно Пловдив?

– Пловдив е прекрасен град, а и имам емоционална връзка с него (съпругата му Мая е от града под Тепетата – б.а.).

– В Пловдив се оформя своеобразно волейболно дуо, тъй като и либерото на Локо Авиа Мартин Иванов се включва в политическия проект. Това ще ти помогне ли за разговорите на тема спорт?

– Мартин е изключително позитивен човек и страхотно момче. Познаваме се от години и бих говорил с него с удоволствие по всякакви теми. За него мога да кажа само хубави неща.

– Кое е по-трудно – да бъдеш капитан на националния отбор или да влезеш в политиката?

– За да станеш капитан на националния отбор, са нужни много години труд и доказване. Да влезеш в политиката е по-лесно. Но какво ще свършиш там – това е истинският въпрос.

– Готов ли си да отговаряш и на въпроси извън спорта?

– Разбира се. Ако участваш в обществения живот, трябва да имаш позиция по различни теми.

– Какво искаш да постигнеш с тази стъпка?

– В крайна сметка вариантите са два – или да кажеш „всички са маскари“ и да стоиш настрана, или да се опиташ да направиш нещо.

Аз избирам да опитам.