В откровен разговор в YouTube канала на „Фанат Волейбола“ българският разпределител разказва за първите си месеци в Русия, живота в Локомотив Новосибирск и разликите между Суперлигата и европейските първенства.
Първите месеци на Симеон (Мони) Николов в Новосибирск се оказаха сериозно изпитание – както в чисто битов, така и в професионален план. Сибирските студове, дългите пътувания и спецификата на руската Суперлига са напълно нова реалност за младия български разпределител, но той приема всичко това като част от пътя си нагоре.

Николов признава, че още преди да пристигне е знаел, че няма да му бъде лесно. Руската Суперлига е изключително тежка за играчите – заради огромните разстояния, честите пътувания и натоварения график. Въпреки това той я определя като много добра първа професионална лига за себе си и е убеден, че с времето ще му става по-леко, особено след първия сезон.

Животът в Локомотив Новосибирск е колективен в пълния смисъл на думата. Отборът прекарва практически по 24 часа заедно – между мачове, тренировки и пътувания. Именно това, според Николов, е сближило състезателите. Постоянното движение и животът „на хотел“ понякога водят до скука, но той го приема като неизбежна част от професията. Въпреки умората, за него е било приятно да бъде с отбора и да усеща подкрепата на съотборниците си.

На терена тактическите решения също са ключови. Преди Суперкупата Казаченков е получавал средно около 20 топки на мач, но в полуфинала срещу Динамо тази бройка е достигната още към средата на втория гейм. Това не е било спонтанно решение, а част от общия игрови план. Причината е ясна – Сапожков е изключително висок състезател с много силен блок и идеята е била атаката да бъде насочена така, че максимално да се избягва неговото влияние. Понякога Казаченков получава около 20 топки за цял мач, а в други ситуации – 20 само в рамките на един гейм, всичко зависи от развоя на играта.

Николов подчертава, че винаги се стреми да следва указанията на треньора си (Пламен Константинов б.р). За него доверието е ключово – наставникът му познава отлично лигата и играчите, след като е бил част от Суперлигата около десет години. В 95% от ситуациите решенията са резултат от постоянна комуникация между треньор и разпределител, но има и моменти, в които се налага импровизация. Най-важното е, че отборът действа като едно цяло и се бори за победата заедно.

Като млад разпределител в Русия, Мони Николов с интерес следи играта на колегите си. Според него Абаяев е сред най-добрите в лигата – изключително бърз и много труден за противодействие. Панков също му прави силно впечатление със своята агресивност и мощен сервис. Колегата му в Белогорие също е бил интересен като модел за подражание. Николов е категоричен, че най-добрите отбори разполагат и с най-добрите разпределители, а съставите от топ 5–6 в Русия ясно го доказват.

Погледът му обаче остава насочен и към българския волейбол. След финала на Европейското първенство до 20 години през 2024 г. той е реалистичен в оценката си – не всеки от онзи отбор е готов за руската Суперлига. Лигата е много специфична и изисква сериозна физическа подготовка. По негово мнение само двама-трима от състава биха могли да се справят в Русия, докато за останалите по-подходящ вариант би било развитие в европейски първенства.

Любопитните сравнения също не липсват. В хипотетичен мач между Локомотив Новосибирск с Деру и Мони Николов и националния отбор на България, отново с Николов като разпределител, той вижда равностоен сблъсък. Според него такъв двубой почти сигурно би стигнал до тайбрек. Българският тим, с новия италиански селекционер, вече работи по-добре в някои елементи, но Локомотив разполага с много силен блок и мощен сервис. А в тайбрека, както признава самият Николов, всичко е възможно.