Казусът „Noumory Keita“ вече започва да прилича на цирк, в който волейболът остава на заден план. Първоначално историята изглеждаше сравнително ясна – Италия се интересува от звездния диагонал на Верона и работи по неговото натурализиране. В последните дни обаче сюжетът се разшири и вместо спортен фокус се получи наддаване между федерации, които се нареждат на опашка за един от най-впечатляващите реализатори в SuperLega.
Италия – първият голям кандидат
Италия беше първата страна, която публично „се появи“ около Keita, след като темата за гражданството му започна да се обсъжда все по-активно. Логиката е ясна: националният тим търси свежа мощ в атака, а Keita е играч, който в клубния волейбол вече изглежда като готов продукт за голямата сцена.
Keita пред
Най-силният детайл, който превърна историята в истинска сага, дойде от самия Keita. В интервю за Corriere dello Sport той заяви, че:
засега не може да каже нищо конкретно за процедурата по италианско гражданство;
потвърди, че Франция също му е предложила гражданство;
добави, че има „още няколко други оферти“.
Това на практика означава, че случаят вече не е „Италия чака Keita“, а Keita избира. И точно тук започва проблемът – когато националните отбори се превръщат в поле за конкуренция тип „кой ще даде повече“, спортът губи от имиджа на подобна търговия.
Опашката от желаещи – симптом на по-голям проблем
| Федерация | Статус | Какво знаем публично |
|---|---|---|
| Италия | Водещ кандидат | Тема за гражданство и национален отбор се обсъжда открито |
| Франция | Потвърден интерес | Keita твърди, че му е предложено гражданство |
| Други федерации | Споменати от играча | „Още няколко оферти“, без официални имена |
Дори без точни числа, картината е ясна – Keita вече е „цел“ на повече от една федерация. Това изважда на преден план неприятния въпрос: къде е границата между национален отбор и проект за бърз резултат, базиран на натурализации?
Регулациите на FIVB: ключът е „официален мач“ и времето изтича
На края на месеца влизат в сила нови правила на Международната федерация по волейбол (FIVB), които са пряко свързани с подобни казуси. Основните акценти са два:
Ограничение на броя състезатели със сменена федерация в един национален отбор (максимум двама).
Затягане на условията за смяна на национална принадлежност, ако играчът вече е участвал в официални мачове за друга държава.
И тук идва важната част, която Keita сам добавя към спора:
➡️ той твърди, че не е играл официално за Мали, което е фундаментално за възможността му да бъде картотекиран за друга федерация.
Кратък анализ:
Точно тази подробност прави случая толкова „горещ“ – ако Keita действително няма официални участия за Мали, това може да отвори врата за натурализация. Ако обаче бъде доказано обратното, темата може да приключи административно, независимо колко федерации са се наредили на опашка.
Защо волейболът не печели от това наддаване
Когато един играч стане обект на „пазар“ между национални отбори, се губи смисълът на националната идентичност в спорта. Вместо да говорим за развитие, школа и приемственост, стигаме до:
„кой ще го вземе“
„кой ще го уреди по-бързо“
„кой ще намери вратичка в правилата“
А това е сценарий, който прави волейбола по-уязвим – не на терена, а в доверието на хората.
снимка: Николай Варадинов
