Диагоналът на националния отбор на България Венислав Антов продължава да прави силно впечатление във френския елит. 21-годишният нападател премина в Туркоан в края на април миналата година след стабилен период в Левски, а през есента бе част от селекцията ни, която спечели сребърните медали от световното първенство във Филипините.
Наскоро Антов записа и мач, който трудно може да остане незабелязан – 45 точки в един двубой, постижение, което рядко се вижда на това ниво във Франция.
Репортерът на „Тема Спорт“ Росен Ангелов разговаря с Антов в района на Лил, където волейболистът вече е разпознаваем и извън залата. Българинът разказа за първите си месеци във Франция, за разликите в първенството, за конкуренцията и целите на Туркоан, както и за мечтите на националния отбор.
Антов признава, че началото в новата среда е било странно, но адаптацията е дошла сравнително бързо. „В началото ми беше малко странно. За мен всичко бе различно. За първи път излизам да играя в чужбина – ново място, нов отбор и първенство, нови хора“, казва той. Въпреки предварителните очаквания, че в Северна Франция хората са по-затворени, реалността се оказва друга. „Още от първия ден всички бяха до мен и ми помогнаха за по-бързото аклиматизиране и приобщаване към колектива“, добавя Антов.
Факт е, че българинът бързо се наложи като основен играч, но самият той не подценява конкуренцията. Според него мястото не е даденост и трябва да бъде печелено постоянно. „Търсеха основен изпълнител. Да, естествено е, че има конкуренция и мястото ми не е гарантирано. Трябва да се боря за него“, категоричен е диагоналът.
Промяната на средата носи и езикови предизвикателства, но в спортен план Антов вече се ориентира спокойно. Той признава с усмивка, че засега владее основните изрази във френския, но волейболният речник е част от ежедневието му. В тренировъчния процес комуникацията е улеснена от капитана Симон Родригез, който превежда на английски, а международният състав на Туркоан прави адаптацията по-лека.
Най-голямата разлика, която Антов откроява във френското първенство, е качеството на защитата. „Във Франция наблягат много на елемента защита. Играта в задно поле е на доста високо ниво. Следователно е и по-трудно да правиш точки от атака“, обяснява той. И признава, че в началото това му е действало изнервящо: „Забивам, топката минава блокадата и отзад защитата я хваща… Забивам – защита, забивам – защита.“
На този фон още по-впечатляващ звучи мачът с 45 точки – срещу Шомон, воден от Силвано Пранди. Антов казва, че дори самият той не е осъзнавал какво прави в хода на срещата. „И аз не знам. Това беше нещо невероятно, струваше ми се нереално. Такъв мач не съм имал“, връща се той към двубоя. За рекорда разбира едва след края, когато му съобщават от съперниковия щаб. „Не можах да повярвам. Казах: „абсурд““, споделя Антов и добавя, че е усещал как му върви и „всяка топка влиза“. Любопитен детайл е, че тогава е имал само един блок и няма асове – почти всичко е дошло от атака.
Според него френската лига не позволява отпускане, защото няма „сигурни“ мачове. „Тук нямаш мачове, в които да излизаш и да знаеш, че сто процента ще биеш. Във всеки двубой трябва да си на сто процента“, казва българинът. Той посочва Тур и Монпелие като най-силните отбори, но вярва, че Туркоан може да се намеси в битката за големите цели.
Амбициите на тима са ясни още за редовния сезон – място в Топ 3 и силен плейоф. Антов не крие, че мечтае да играе финал и да се бори за титлата. „Имаме възможност да победим един от двата отбора и да играем финал. Това е и моята лична цел – да споря за титлата“, казва той.
Паралелно с изявите си във Франция, Антов следи и случващото се в България. Той гледа мачовете, които се излъчват по телевизията, радва се за успехите на Левски, но подчертава, че сезонът е равностоен и непредвидим. „Тази година първенството е равностойно“, смята той и посочва, че не бива да бъдат отписвани и отбори като Локомотив Пловдив, ЦСКА и тимовете от Бургас.
Най-силните думи в разговора обаче идват, когато темата стига до националния отбор и световното сребро. Антов признава, че още му е трудно да осъзнае какво са постигнали. „Още ми е като някакъв сън. Постигнахме нещо голямо, велико не само за българския волейбол, но и за българския спорт като цяло“, казва диагоналът. И добавя амбициозна цел: „Върхът ще е, ако за в бъдеще махнем това „вице“ и остане само световен шампион.“
Предстоящото европейско първенство с домакинство в България също е част от мотивацията на отбора, а голямата мечта вече е насочена към следващия цикъл – Олимпиадата в Лос Анджелис през 2028 година. „Това е голямата мечта на всички в отбора… Всички живеем с тази надежда“, казва Антов.
Той говори с уважение и за селекционера Джанлоренцо Бленджини, като акцентира върху дисциплината и работната атмосфера. „Държи много на дисциплината. Да се тренира здраво, без скатаване… Това е основата на успеха“, казва Антов и подчертава, че италианецът е помогнал и в психологически план: „Помогна ни специално и като манталитет, да гледаме на играта така, че може да победим във всеки мач.“
снимка: Росен Ангелов (Тема Спорт)
