Volley Week logo

VOLLEY WEEK

Давидов и Николов: „Левски трябва да печели всичко“, но клубът няма да се откаже от школата

VolleyWeek

VolleyWeek

30 януари 2026 г. в 16:19 ч.

Давидов и Николов: „Левски трябва да печели всичко“, но клубът няма да се откаже от школата

Двамата съпрезиденти на волейболния „Левски София“ – Давид Давидов и Владимир Николов, застанаха пред камерата в спортна зала „Левски София“, за да отговорят на въпроси, зададени от фенове в социалните мрежи. Разговорът премина през няколко основни теми, които логично вълнуват публиката в момент, когато сезонът влиза в решителната си фаза – целите пред отбора, ограничената ротация, трансферната политика, чужденците, европейските турнири и перспективата пред младите състезатели.

Още в началото Давидов очерта максималната рамка, в която клубът вижда себе си.

„Целите на Левски могат да бъдат само едни – да печелим всички мачове, в които участваме“, заяви той, като допълни, че това не се е променило от първия ден на общата им работа. Съпрезидентът призна, че реалността налага съобразяване с различни обстоятелства – конкуренция, бюджет, възможности за селекция и здравословно състояние на състезателите, но според него името „Левски“ задължава ръководството да се стреми към най-доброто.

Селекцията и натоварването: „стратегическо решение“

Един от най-често задаваните въпроси беше дали не е трябвало да се вземат още 1–2 опитни играчи, за да не се стига до риск от претоварване на по-възрастните състезатели в сгъстения календар.

Отговорът на Давидов и Николов беше, че решението да не се търсят допълнителни „готови“ попълнения е било обмислено и стратегическо. Според тях привличането на повече опитни играчи би ограничило игровото време на младите, а клубът държи да следва политика на развитие на собствените си кадри. Те напомниха, че през последните два сезона „Левски“ е постигнал сериозни резултати с 11 момчета от школата, което е част от причините линията да не бъде променяна.

Същевременно беше отчетено, че сезонът не е протекъл без усложнения. Давидов посочи, че контузии са извадили от ротацията състезатели, които е трябвало да дават алтернативи на определени позиции. Сред споменатите имена бяха Никола Константинов и Гордан Люцканов, като за Люцканов беше уточнено, че е лекувал дълго време травма в рамото.

Защо не се стигна до нов играч по време на сезона

Ръководството призна, че е обсъждало варианти за привличане на състезател на полусезона, но в крайна сметка не е направило ход на трансферния пазар. Аргументът беше, че не е намерен подходящ профил – играч, който да отговаря на очакванията на треньора и да се впише в структурата на клуба.

„Нищо не е отписано“ – и без „трета четворка“

В разговора се появиха и оценки от фенове, че сезонът може да е бил „отписан“ заради по-късия състав. Давидов и Николов не приеха подобна теза, като подчертаха, че „Левски“ вярва, че може да победи всеки отбор в първенството. Според тях единственият състав, който тимът не е победил до момента в шампионата, е „Локомотив“, но пък има победа срещу този съперник в Суперкупата.

На въпрос дали ще бъде привлечена т.нар. „трета четворка“, за да бъде защитена титлата, позицията беше ясна: не е нужна допълнителна група играчи, а най-важното е съставът да бъде здрав в ключовите моменти.

Темата „Бърдаров“ – кратък отговор

Сред въпросите логично беше и този за евентуално завръщане на Денислав Бърдаров, но отговорът на ръководството беше отрицателен – подобен вариант не се разглежда.

Трансферите: „волейболът не е футбол“

Давидов и Николов отделиха време и на темата за напускането на играчи и обществените реакции около трансферите. Давидов обясни, че в българския волейбол не може да се говори за трансферни суми като във футбола – постъпленията от подобни сделки са символични и не са фактор, който да променя финансовото състояние на клуба.

Николов допълни, че за състезатели, които вече са спечелили всичко на местно ниво, е нормално да търсят следваща стъпка. По думите му това е естествен път в развитието на младите – да излязат от зоната си на комфорт и да се пробват в по-силни първенства, вместо да гледат назад към българската Суперлига.

Чужденците – само там, където няма решение от школата

На въпрос защо клубът не взима повече качествени чужденци, ръководството посочи, че принципът е да се привличат външни играчи само на постове, където няма достатъчно подготвен собствен кадър. Като пример беше посочен Юлиан Вайзик, а за останалите позиции беше подчертано, че „Левски“ разполага със свои състезатели, които могат да носят отговорността на това ниво.

Шампионската лига: престиж, който излиза скъпо

Сред най-конкретните моменти в разговора беше темата за участието в Шампионската лига и дали то носи финансова полза. Давидов даде ясна сметка: според него европейската кампания е завършила около 100 000 евро „на минус“, когато се съберат разходите по пътувания, организация, настаняване, домакинства и изисквания към залата.

Изводът на ръководството е, че във волейбола евротурнирите са въпрос на престиж и амбиция, но рядко носят финансов баланс, освен ако не се стигне до най-високите фази на турнира.

„Произвеждането на играчи“ като мисия

Николов защити и по-голямата философия на клуба – че развитието на състезатели е ключово не само за „Левски“, а за цялото българско първенство и за националните отбори. Той посочи, че в Суперлигата има 12 отбора и всяка година са нужни десетки нови играчи, защото част от състезателите приключват кариерите си. Според него някой трябва да създава тези кадри – да ги вземе от училище и улицата, да ги вкара в залата и да ги изгради.

Младите: напредък има, но не по права линия

В разговора беше засегната и тезата, че новото поколение не е напълно готово за мъжкия волейбол. Николов призна, че клубът е очаквал момчетата да са по-напред, но подчерта, че развитието не е линейно и изисква време и търпение.

Какво следва

В края на първата част от отговорите стана ясно, че в клуба вече се мисли и за следващия сезон – включително за подсилване на позиции, където са видими дефицити, както и за по-голяма роля на младите, на които „Левски“ разчита.

Разговорът с Давидов и Николов обаче остави и основното усещане, че въпреки натиска за резултати „на всяка цена“, ръководството не е склонно да се отказва от избраната линия – да гони трофеи, но да пази пътя на собствените си кадри.

Очаквайте продължението – част 2.