Бленджини в подкаста TALK PLAYER: „идеалният играч“, Николов/Микелето и защо проектът „България“ е най-смелият му ход

Селекционерът на България Джанлоренцо „Кико“ Бленджини беше гост в подкаста TALK PLAYER, където говори за кариерата си, най-важните влияния върху него, философията му като треньор и най-вече – за голямата си мисия начело на националния отбор на България. Поводът, който разпали интереса на феновете, дойде в рубриката „Give Me Five“, когато италианският специалист очерта своята „матрица“ за идеален волейболист по основни елементи.

„Идеалният играч“ според Бленджини

В играта, в която трябваше да посочи най-добрите по отделни компоненти, Бленджини избра:

Разпределение: Мика Кристенсън
Блокада: Роберто Русо
Посрещане: Жения Гребенников
Атака (репертоар/вариативност): Александър Николов / Алесандро Микелето (равностойни)

Точно това е първоизточникът за популярния в социалните мрежи „Ideal Player blueprint“, който по-късно беше обобщен от фен-страници.

Николов срещу Микелето: защо Бленджини отказа да избере

Попитан директно „Николов или Микелето“, Бленджини отказа да постави единия над другия и подчерта, че за него те са „top player“ – състезатели, които „играчи, които променят баланса на силите“ и решават мачове с представянето си. Според него Микелето е излязъл по-рано на голямата сцена, докато Николов е в процес на много близко развитие, като има и предимството на възрастта.

Най-смелата му треньорска стъпка: България

Бленджини определя избора да поеме България не като „втори план“, а като съзнателно търсена нова голяма мотивация. Той признава, че проектът е бил амбициозен и труден още от старта – млад отбор, нужда от ускорено израстване и ясно съзнание колко е далеч пътят до най-високите цели.

В разговора италианецът отделя специално внимание на потенциала на младите български лидери, като говори изключително високо за разпределителя Симеон (Мони) Николов – за зрелост, контрол на емоциите и стабилност в трудни моменти, „като ветеран“, въпреки възрастта, плюс сериозен физически и технически ресурс в развитие.

Финал на световно срещу Италия: „ако трябваше да я загубим…“

Бленджини коментира и загубения финал на световното срещу Италия, като признава, че в самия момент това не е било емоционално „различно“ – финалът се живее като финал, с максимална концентрация. Но в ретроспекция казва ясно: ако е трябвало да загубят, по-леко му е, че това е станало срещу Италия – неговата страна и федерация, към която изпитва признателност.

Веласко – ключовата фигура в пътя му

Сред основните теми е и силната връзка с Хулио Веласко, която Бленджини определя като далеч над професионалното: постоянен контакт, разговори и обмен на идеи. Той описва Веласко като човек с изключителна способност да предвижда проблеми и да „стига до решенията по-рано“, комбинирайки култура, интелигентност и опит.

Философията му: без „рецепти“, само адаптация

Бленджини настоява, че във волейбола (и в управлението на хора) няма универсални рецепти. Една и съща ситуация с различни хора изисква различен подход. За него целта е треньорът да разчита контекста, да адаптира решенията и поне да не повтаря един и същи грешен модел.

Италианският цикъл и признанието

Треньорът говори и за периода си като селекционер на Италия и за талантите, които е лансирал. Подчертава, че най-голямото признание за треньора не е публичният шум, а отношението на самите играчи – когато те го посрещат с уважение и човешка близост години по-късно.

Интервюто дава интересен „поглед отвътре“ не само към личността на Бленджини, но и към мисленето му като селекционер на България: прагматичен, ориентиран към процеса и детайла, с ясна оценка за това кои играчи „решават мачове“ и защо пътят на младите към върха минава през правилна среда и последователно развитие.