Понякога един телефонен разговор е достатъчен, за да спре времето. За Сами Деро това се случва в края на ноември. Животът му – буквално – е поставен на пауза. Диагнозата е безмилостна: рецидив на рак. За капитана на белгийския национален отбор и посрещач на Локомотив Новосибирск, където негов съотборник е българският национал Симеон (Мони) Николов, това е удар, който не може да се сравни с нито една загуба на игрището.
„Удари ме като бомба“, признава 33-годишният волейболист. И въпреки това говори – откровено, човешки, без поза. За страха, за нощите в болницата, за първата химиотерапия, за мисълта: „Събудете ме от този кошмар.“
От „дребен проблем“ до кошмар
Всичко започва още през 2024 г., когато Деро е в Русия. Една вечер, седнал у дома, напипва бучка в тестиса. Първоначално лекарите го успокояват – вероятно нищо сериозно. Но последвалите изследвания в Льовен са категорични: рак на тестисите.
Операция – още същия ден. Тестисът е отстранен. След това – добри новини. Няма нужда от допълнителна терапия. Контролните прегледи са чисти. Рискът от рецидив – минимален. Сами се връща на терена и, по неговите думи, третира всичко като „обикновена контузия“. Четири-пет седмици по-късно отново играе.
До онзи скенер в края на ноември.
„Легнах в апарата, чувствах се отлично. Мислех си, че това е формалност“, разказва той. Няколко дни по-късно телефонът звъни. Лошите клетки са останали в лимфните възли. Болестта се е хранила тихо. И се е върнала.
Три цикъла срещу болестта
Този път няма бързо завръщане. Планът е ясен: три тежки цикъла химиотерапия. Сами вече е преминал първия. В момента е в период на възстановяване и, както сам казва, „се чувства сравнително добре“. Празниците прекарва със семейството си. Страничните ефекти засега са поносими.
Прогнозите? Повече от добри.
Над 90 процента шанс за пълно излекуване.
„Това е, за което се хващаме“, казва Деро. „Гледаме напред. Професорът ми каза, че около два месеца след края на терапията мога отново да съм физически готов. А ако има нещо, което имам, то е решителност.“
Най-тежката битка е в главата
Физическата болка е едно. Менталната – съвсем друго.
„Първите дни бяха много трудни. Особено когато клубът съобщи новината и целият волейболен свят реагира. Това беше тежко“, признава белгиецът.
Най-силният спомен остава първата химиотерапия: болничното легло, партньорката му до него, първата система с лекарства. Момент, който никога няма да забрави.
„Ще трябва да живеем със страха и занапред. Всеки контролен преглед ще бъде момент на напрежение“, казва Сами. „Но съм млад, тялото ми е силно.“
И не е сам. Брат му и адвокатът му си бръснат главите в знак на подкрепа. Самият Деро губи косата си още на Коледа.
„Синът ми ме видя плешив и каза, че изглеждам страшно“, усмихва се той тъжно. „Но хората свикват. А подкрепата е огромна.“
Новосибирск, Мони Николов и подкрепата
В този тежък момент Локомотив Новосибирск застава твърдо зад него. Клубът не търси негов заместник. Подкрепата е пълна – човешка и професионална. В Сибир, редом до Мони Николов, Деро усеща, че не е просто играч, а част от семейство.
„Много съм благодарен за начина, по който клубът комуникира всичко. Това ми дава допълнителна сила. Надявам се да мога да помогна на отбора в края на сезона“, казва белгиецът.
Волейболът е игра на сила, техника и характер.
Днес обаче титлите и статистиката отстъпват на човешката битка. Сам Деро не просто лекува тялото си – той се готви за завръщане. Не само като волейболист, а като победител над най-тежкия съперник, който животът може да ти изпрати.
снимка: Sporza.BE
