19-годишният разпределител на България Симеон Николов е едновременно лице на едно златно поколение и млад човек, който плаща цената на ранната слава. След историческото сребро от Световното първенство във Филипините, силния си сезон в Русия и откровените признания за личния живот, Николов говори и за един ключов, но често подценяван момент – провала в Лигата на нациите, който всъщност се оказва повратен за националния отбор.

Лидерска роля в „Локомотив“ Новосибирск

След сензационния си пробив с националния отбор, Симеон Николов бързо се утвърди и в клубния волейбол. С „Локомотив“ Новосибирск той игра финал за Суперкупата на Русия, а в първенството тимът се движи стабилно на второ място. Самият разпределител е сред най-впечатляващите играчи в лигата – атакува агресивно, заема седмо място сред най-добрите блокировачи и е в топ 15 при асовете.

В статистиката той води убедително при най-резултатните разпределители – 90 точки в 15 мача от Суперлигата. В последния си двубой срещу „Ярославич“ Николов завърши с 10 точки.

„Имам около 10 точки на мач. Старая се да бъда максимално агресивен на мрежата, защото това създава проблеми на съперника. Искам да съм полезен не само с разпределянето, но и с точките. Вместо да добавям нещо ново, предпочитам да развивам това, което вече имам“, казва Симеон.

Защо Русия, а не Италия

Преминаването му в Новосибирск беше внимателно обмислено решение. Руският клуб спечели конкуренцията на поне седем европейски отбора, а решаващи фактори се оказаха присъствието на Пламен Константинов като старши треньор и гарантираното място в стартовия състав.

„Имах два варианта – да играя в един от най-добрите отбори в Русия или в най-лошия отбор в Италия. В Италия щях да съм втори номер. Исках да се събуждам с мисълта, че искам да побеждавам и да постигам нещо“, обяснява Николов.

Той е категоричен, че постоянните загуби не водят до развитие, особено за млад играч. В същото време Италия остава цел в кариерата му. Договорът му с „Локомотив“ е по схема 1+2, като удължаването не е задължително, а в италианската преса вече се появиха информации, че Симеон може да премине в „Чивитанова“, където да играе заедно с брат си Александър Николов.

Самота в Новосибирск и живот, подчинен на волейбола

Извън залата ежедневието на Николов е далеч по-монотонно. Той признава, че се чувства самотен, а социалният му кръг е ограничен. Езиковата бариера е сериозен проблем, макар че близостта между българския и руския език донякъде помага.

„Съвсем сам съм, самотен съм. Но съм тук само заради волейбола. Имам много свобода – не съм готвил нито веднъж, поръчвам храна или ям в ресторанти. Просто играя волейбол и си почивам. Ям, спя и прекарвам останалото време в залата“, разказва той.

За да общува с хора, Николов понякога прави стриймове на видеоигри. Сам признава, че създаването на по-домашна атмосфера би му помогнало да се справи със самотата, но засега целият му фокус е върху спорта.

„Може би съм твърде предпазлив с момичетата“

Откровеността на Николов стигна още по-далеч, когато говори за личния си живот. Младият разпределител признава, че има сериозна несигурност във взаимоотношенията с момичета.

„Прекалено предпазлив съм ако харесвам момиче. Никога не знам дали ме харесва мен или славата ми, последователите и парите ми. В повечето случаи връзките са приключвали заради мен, защото съм казвал: не, това е фалшиво. Може би съм твърде предпазлив.“

Публичността също го ограничава. В САЩ той често избягвал излизания, защото е можел да попадне на живо в социалните мрежи. В Русия, макар да е в третия по големина град, почти никой не го разпознава, но съмненията остават.

„Наистина ли ме харесва? Или се държи така, сякаш не ме познава? Вероятно това е прекалено от моя страна, но когато се появи правилното момиче, няма да ми пука какво ще пишат и обсъждат.“

Лигата на нациите – провалът, който промени всичко

В разговора си Николов отделя специално внимание на Лигата на нациите – турнир, който за България завърши разочароващо, но се оказа ключов за бъдещия успех.

Националният отбор беше близо до класиране за „Финалната осмица“, но всичко се реши в последните мачове.

„Цял ден гледахме мачовете на съперниците, от които зависехме. Когато Канада победи Украйна, скачахме от радост. Изразходвахме цялата си енергия в това.“

България обаче трябваше сама да си свърши работата срещу Иран – и не успя.

„Трябваше да победим Иран, но ни разбиха. След този мач бяхме морално сломени.“

Именно след тази среща последва сериозен разговор с треньорския щаб, който се оказа решаващ за Световното първенство.

„Имахме тежък разговор с треньора. Променихме подготовката и много други неща. Във Филипините не общувахме с никого по телефона, освен с родителите си. Казаха ни: не отговаряйте на никого, това е външен шум. Останете съсредоточени.“

Дори президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев е искал да разговаря с отбора след победата над САЩ, но селекционерът категорично е отказал.

„Треньорът каза: нека мислят само за волейбол. Мисля, че това проработи“, признава Николов.

Филипините – турнирът на живота

Световното първенство във Филипините остава най-силният момент в кариерата на младия разпределител. България, която беше 16-а в световната ранглиста, започна турнира без сериозни очаквания.

„Всичко започна с Германия. Първият гейм го спечелихме с 40:38 – това беше лудост.“

След драматичния успех срещу Словения дойде легендарният четвъртфинал със САЩ – мач, който Николов определя като най-важния в живота си.

„Бяхме почти в безизходица, но проявихме характер. В петия гейм имахме повече импулс и победихме. Това е най-запомнящият се мач в кариерата ми.“

На финала България отстъпи на Италия, но Николов приема поражението с реализъм.

„Знаехме, че Италия е по-добра. Те имат огромен опит, много от играчите им са заедно от 10 години. Ние се раздадохме, но те ни победиха.“

Звезда за феновете и поглед към бъдещето

Филипините превърнаха Симеон Николов в истинска суперзвезда. Феновете го обсипваха с подаръци, а майка му се наложило да купи нов куфар, за да ги прибере.

„Кълна се, чувствах се като Леброн Джеймс. Надявам се там да има още турнири – Лига на нациите, световни първенства, олимпийски игри.“

След Световното първенство интересът към братя Николови е огромен. Баща им Владимир Николов е приемал стотици обаждания дневно от спонсори и големи международни брандове. В социалните мрежи Симеон вече има над половин милион последователи.

Въпреки това фокусът му остава непроменен:

„Всичко останало е просто шум. Най-важното е волейболът.“

Историята на Симеон Николов вече не е само за един турнир или един сезон. Тя е за израстването – през провалите в Лигата на нациите, през самотата в Русия и през еуфорията на световната сцена. И най-важното – тя тепърва се пише.

Материалът е подготвен по публикация на БО Спорт, базирана на интервю на Симеон Николов за американския подкаст Out of System.