Европейските клубни турнири често предлагат емоции, но малко истории могат да се сравнят с тази: Слободан Ковач, старши треньор на Фенербахче и националния отбор на Турция, срещу сина му Давиде Ковач, ключова фигура в атака на Раднички Крагуевац.
Съдбата реши двамата да се срещнат един срещу друг в 1/16 финал купата на CEV – дуел, който носи в себе си семейно напрежение, професионален престиж и спортна интрига, която плени европейската волейболна публика.
Пътят към срещата
Раднички достигна този етап след труден, но впечатляващ поход в квалификациите за Шампионската лига. Тимът преодоля две фази, но отпадна от АХ Волей в последната битка. Така съставът на Раднички се озова в турнира за купата на CEV, където още на старта получи един от най-тежките възможни съперници: Фенербахче на Слободан Ковач.
За Давиде Ковач това означаваше не просто европейски двубой, а мач срещу собствения му баща – човекът, от когото е научил основите на волейбола и на чиито принципи е израснал като професионалист.
Емоционален взрив в „Езеро“ – мач, който се помни
В зала „Езеро“ Раднички изигра един от най-силните си мачове през сезона. Публиката видя не само сблъсък между различни стилове, но и истинска семейна драма на най-високо ниво.
Крайният резултат е категоричен:
Фенербахче – Раднички 3:0 (25:23, 25:19, 38:36)
Но развоя не разказва цялата история. Третият гейм достигна до 38-ма точка – показател за огромното желание на домакините да спечелят гейм и да удължат двубоя.
| Фенербахче – водещи реализатори | |
|---|---|
| Йигит Гюлмезоглу | 19 т. |
| Адис Лагумджия | 15 т. |
| Мирза Лагумджия | 13 т. |
Фенербахче демонстрира отличен баланс в атака, а Гюлмезоглу отново показа, че е лидер в ключови моменти. Братя Лагумджия държаха стабилно темпо и бяха гръбнакът в атака.
| Раднички – водещи реализатори | |
|---|---|
| Младен Бойович | 20 т. |
| Иван Чирович | 16 т. |
| Давиде Ковач | 14 т. |
Раднички имаше реален шанс да спечели гейм благодарение на силната игра на Бойович и Чирович. Давиде Ковач показа зрялост и стабилност пред мрежата, независимо че се изправи срещу отбора, воден от баща му.
Между уважението и професионализма
Слободан Ковач не скри емоциите си след мача. За него срещата имаше двойно значение:
– двубой срещу клуб, в който е играл и работил;
– сблъсък срещу собствения му син, който все по-уверено се утвърждава в европейския волейбол.
Но все пак – на терена няма място за сантимент. Двамата влязоха в битката като професионалисти, а след последната точка респектът между тях беше повече от видим.
