Юношата на ВК „Добруджа 07“ Живко Зидаров постигна нещо, което рядко се среща в българския спорт – млад волейболист да блесне на международна сцена в… киното. Възпитаникът на добричкия клуб се завърна от Словакия с престижната награда „Най-добър режисьор до 20 години“ от международния фестивал Tatranský Kamzík 2025, доказвайки, че талантът може да бъде многопосочен, когато има въображение, характер и упоритост.
Зидаров, който играе за отбора на Добруджа 07 до 20 години и е възпитаник на ЧЕУ „Леонардо да Винчи“, впечатли журито със своя документален филм „Бялото злато на Анхиало“ – авторски проект, който разглежда културното наследство на Поморие през лична и историческа призма.
Фестивалът Tatranský Kamzík е сред най-старите европейски конкурси за непрофесионално кино, провежда се от 1973 г. и е под патронажа на UNICA – световната организация за аматьорско кино към UNESCO. Именно затова отличието на Зидаров има реална международна тежест.
Особено важно е да бъде подчертано, че наградата не е за „добре заснет филм“, а за цялостна авторска концепция, драматургия, режисьорски замисъл и художествено изграждане. В този смисъл признанието е още по-ценно: говорим за млад спортист, който не просто снима, а създава кино.
| Фестивал | Държава | Година на провеждане | Категория | Отличен |
|---|---|---|---|---|
| Tatranský Kamzík | Словакия | 2025 | Най-добър режисьор до 20 г. | Живко Зидаров |
Данните показват, че наградата е в една от най-силните категории за млади автори. Това подчертава, че филмът на Зидаров не просто е участвал, а е изпъкнал сред международна конкуренция.
Многопосочният талант на Живко Зидаров
Оказва се, че международното отличие в Словакия е само поредната стъпка в израстването на младия добрички талант. Зидаров вече има зад гърба си участия и награди от редица творчески форуми в България. През юни тази година той бе сред отличените на XIV Международен младежки медиен фестивал „Арлекин“ във Варна, който събра участници от шест държави.
В рецитала „За да я има България“ Живко Зидаров спечели III място във възрастовата група VIII–XII клас, представлявайки ЧСУ „Леонардо да Винчи“ – поредното доказателство за неговите артистични заложби.
Комбинацията между волейбол и кино изглежда необичайна, но в случая се превръща в предимство. Дисциплината, усетът към ритъм и умението да реагира под напрежение – качества, които Зидаров ежедневно развива в залата, където се бори за всеки гейм и всяка спасена топка в защита – се пренасят и в неговия творчески процес.
Зидаров със съотборниците си (номер 6)
Интересното е, че Добрич все по-ясно се очертава като своеобразна люлка на волейболни таланти, които намират израз и в изкуството. Само преди броени седмици легендарният разпределител Георги Василев, бивш национал и треньор на мъжкия национален отбор, откри своя самостоятелна изложба живопис в ХГ „Хр. Градечлиев“ в Каварна. След края на спортната си кариера Василев се посвещава на рисуването и вече има над 200 творби, като последната експозиция показа много непоказвани досега платна.
Живко Зидаров е пример, че младите български спортисти могат да бъдат много повече от атлети – могат да бъдат артисти, откриватели и създатели. Неговият успех вдъхновява не само съотборниците му, но и цялата волейболна общност.
Пожелаваме му още много успехи – както в залата, така и зад камерата.
Изглежда, в Добрич не само се раждат добри волейболисти – там се раждат и артисти с волейболно сърце.
снимки: facebook
