Българският женски национален отбор по волейбол официално посрещна новия си селекционер – Марчело Абонданца, който след 12 години извън България се завръща с още по-ясна визия, повече опит и силна лична мотивация да надгради това, което остана недовършено през периода на първия му престой у нас. Представянето му в Пресклуб „България“ очерта не просто промяна на треньорската фигура, а началото на дългосрочен проект, чиято крайна цел е Олимпийските игри през 2032 година.

Завръщане, подсилено от уважение и амбиция

Още в началото на своето обръщение италианецът подчерта уважението си към БФВ и личната му благодарност към Любо Ганев и Управителния съвет. Решението да приеме предложението – по думите му – дошло лесно, защото го е впечатлил проектът, развитието на българския волейбол през последните години и потенциалът на младото поколение.

„Предизвикателството е огромно и точно това ме стимулира. Групата показа важни неща като девойки. Сега задачата е да направим качествен скок при жените – нещо много трудно, но изключително мотивиращо“, подчерта Абонданца.

Емоционалността и откровеността му показаха не просто професионален интерес, а лично желание да остави следа.

Опитът от чужбина: работа на три континента и адаптация към различни култури

В продължение на 12 години специалистът работи в шест различни държави на три континента – опит, който според него го е „променил като човек и като треньор“. Умението да се адаптира към разнообразни среди и подходи е нещо, на което той отдава ключово значение.

Последният национален тим, който води – гръцкият – включваше състезателки между 16 и 21 години. Именно този процес на развитие го зарежда: „Много е интересно да наблюдаваш как младите, когато искат да направят скок, растат пред очите ти.“

Абонданца вижда сходен потенциал в българските волейболистки и вярва, че това поколение може да повтори – а защо не и да надмине – пътя на отбора от 2013 г.

Сравнения с предишния му период в България: същите предизвикателства, нов подход

И тогава, и сега италианецът работи паралелно във „Фенербахче“ и националния тим. Според него опитът от двата фронта преди десетилетие му дава спокойствие, че може да се справи с натоварването.

Разликата днес е в зрелостта и натрупаните знания. Той подчерта, че е по-възрастен, по-спокоен и по-наясно как да управлява процесите на изграждане. А България го привлича не само професионално, но и емоционално: „Виждам много познати лица, с които извървяхме прекрасен път. Искам да постигнем онова, което тогава не успяхме.“

Пътят напред: бавно изкачване, персонална работа и реализъм

Абонданца предупреди, че няма бързи решения. Някои от младите могат „да избухнат веднага“, но други изискват време. „Първо трябва да се погледнем в очите, да се опознаем и да започнем работа в залата. Само там се прави истинският скок.“

Неговият приоритет е ясна индивидуална програма за всяка състезателка – процес, основан на ежедневна, последователна работа.

Вдъхновение от мъжкия национален отбор, но без прибързани сравнения

Специалистът открои впечатлението си от успехите на мъжкия тим, определяйки постигнатото като „нещо невероятно“. Но той предупреди, че е рано и неправилно да се сравняват двата проекта: „Трудно е да си представим, че жените ще тръгнат по този път веднага, но това трябва да бъде нашата мотивация.“

Щабът и визията: разговорите започнаха, решенията – още не

Абонданца потвърди, че дискусиите с федерацията за треньорския щаб текат, но конкретни имена и роли все още не са финализирани. Целта е да бъде изграден екип, който да гарантира максимално развитие на състезателките.

Позицията за натурализираните състезателки: ясна, категорична, аргументирана

Абонданца и БФВ бяха единодушни: към момента България няма финансова или структурна възможност да привлича класни чуждестранни състезателки, които да бъдат натурализирани.

Причините:

• изискването за 3–4 години игра в местното първенство;

• невъзможността клубовете да предложат заплати, съизмерими с Турция, Италия или Полша;

• ограниченията на FIVB относно смяната на спортното гражданство.

Селекционерът бе категоричен: привличането на качествени чужденки не бива да е приоритет. Фокусът трябва да остане върху развитието на българските волейболистки.

Международните трансфери: да — подкрепа; не — посредничество

Абонданца ясно уточни ролята си: той може да препоръчва български състезателки на свои колеги, но не може и няма да се занимава с уреждане на трансфери.

„Колкото повече наши момичета играят в Турция, Италия, Полша, САЩ – толкова по-бързо ще расте и националният отбор.“
Това е неговата философия – да отвори врати, но не да ги дърпа насила.

Лига на нациите: трудности днес, резултати – след години

С оглед младостта на състава, Лигата на нациите ще бъде изключително трудна. Но Абонданца посочи, че тази надпревара е незаменима за изграждането на бъдещия облик на националния тим.

Той подчерта:
„Не трябва да гледаме класирането в Лигата, а ранкинга след 5 години.“

Заключение: не обещания, а визия; не думи, а проект

Марчело Абонданца представи не просто философия, а цялостен модел на работа. Завръщането му е съчетание от опит, увереност и уважение към българския потенциал.

Проектът не започва от нулата, но ще изисква време. А целта е ясно очертана:
да бъде изграден отбор, способен да върне България сред най-силните и да се бори за участие на Олимпийските игри през 2032 година.

Афонданца се завърна, за да довърши започнатото. И този път, изглежда, е още по-готов.