Понякога волейболът е повече от спорт. Понякога топката лети не само над мрежата, а през човешката болка, през липсата, през спомена. Днес, на 16 ноември 2025 г., в един обикновен ден от турската Ефелер Лиг, в залата на „Истанбул Генчилък“ се случи нещо далеч по-голямо от победа.

Капитанът на Иран, Мортеза Шарифи, излезе на терена със сълзи в очите, но и с несломима решимост. На гърба му не бе собственото му име. А името на най-близкия му приятел, съотборник, брат по дух – Сабер Каземи. Играч, който преди дни напусна този свят твърде млад, твърде рано, твърде жестоко.

Шарифи не скри болката… но я превърна в огън. Игра за него. И всеки негов жест, всяка атака, всеки блок напомняха, че любовта между двама съотборници не умира – тя продължава да живее в играта.

KUŞGÖZ İZMİR VİNÇ AKKUŞ BELEDİYESPOR победи домакините от İSTANBUL GENÇLİK с 3:1 гейма:
25:18, 31:29, 22:25, 25:16.

И ако волейболът има сърце – днес то безспорно туптеше в №12. Или по-точно – в № Сабер Каземи, който Мортеза носеше на гърба си.

Мортеза Шарифи завърши като най-резултатен мача - 24 точки(2 аса, 2 блока).
Аккуш Беледиеспор доминира в ключовите моменти – особено в първия и четвъртия гейм, където мощното им нападение и стабилната игра на блок направиха разликата. Отборните 11 аса и цели 50 точки в атака показват висока ефективност, а приемът на 58% позитивен демонстрира дисциплина и отлично управление на рисковете. Отбраната също бе стабилна с множество спасени топки в защита, които позволиха преход към успешни контраатаки.