Седем десетилетия история, седем титли, един загубен медал, който остава вечен в паметта. Петко Петков – олимпийски вицешампион от Москва, емблема на ЦСКА и олицетворение на думата „отдаденост“ – разказва пред bTV за пътя си от Димитровград до върховете на световния волейбол.

Началото – дом, ценности и първите стъпки в спорта

Роден в обикновено семейство в Димитровград, Петко пораства със солидни основи – честност, упоритост и уважение. Спортът неизбежно го привлича. Родът му е изцяло волейболен, но в младите години опитва и други дисциплини – баскетбол и лека атлетика, където става окръжен шампион на висок скок.
„Бързината от леката атлетика много ми помогна после“, спомня си днес той.

Пътят към ЦСКА – съдбоносният избор

На юношеско първенство е забелязан от Иван Шахов. Поканите са много, но баща му е категоричен: ако ще прави кариера – това е ЦСКА или Левски. Петков избира червеното.
Така започва една забележителна история.

Залата на ЦСКА – домът, в който се става шампион

Влиза в армията през 1976 г., но лагерите и мачовете правят това време незабележимо. Залата на ЦСКА става негов втори дом.
По-старите казват: „Ако искаш да станеш волейболист – трябва да спиш в залата.“
Петко го взема буквално.

„Спях зад едно голямо перде. Не исках да се прибирам – живеех с волейбола“, разказва той.

Седемкратен шампион – плод на труд и дисциплина

С ЦСКА Петков печели седем шампионски титли (1979–1987). Тренировките са тежки, почти идентични с тези в националния отбор.
Учителите му – Димитър Каров, Васил Симов и Димитър Златанов – оставят траен отпечатък.
„От тях взех най-много. Те знаеха какво е връх и какво е падение.“

Москва ’80 – моментът, който остава завинаги

Петко Петков е най-младият в националния отбор по време на легендарните олимпийски игри. България стига до финала след серия от блестящи победи – Куба, Чехия, Италия, Полша.

Финалът срещу СССР остава болезнен, но и величествен.
„Ако турнирът не беше в Москва, можехме да ги бием“, казва Петков без колебание.

При награждаването сълзите сами идват.
Медалът от онзи ден е изгубен при преместване, но спомените – не.

Италия – нова сцена, старата страст

След успехите в България продължава в Италия – първо Петрарка Падуа, след това в Южна Италия.
Кариерата му там е успешна, дори става MVP на първенството.
Но залата на ЦСКА остава храмът му:
„Тук и мишките ме познават.“

Погледът към днешния волейбол

Петков е човек от поколението на Каров и Златанов – време, в което играчите умееха всичко.
Днес волейболът е по-силов, по-динамичен. Но духът трябва да остане същият.

За новите ни национали той казва:
„Браво! Но успехът е минало – време е за следващото предизвикателство. Ако вирнат нос – падат бързо.“

Заветът

На въпрос какво остава след всичко преживяно, Петко Петков отговаря просто:
„Волейболът ми даде всичко.“

А за бъдещето на българския волейбол е убеден:
„Голям успех чака този отбор – млад е, трудолюбив е, има хляб в него.“

Финалът на една легенда

Петко Петков е човек, който не търси ореол. Той е човекът, който спеше в залата, за да стане шампион.
Човекът, който изгуби медал, но запази сърцето си.
Човекът, когото – както сам се шегува – „дори мишките в залата познават“.

И човекът, който и днес вдъхновява поколенията, които тепърва ще пишат историята на българския волейбол.