След завръщането на националния ни отбор от Световното първенство във Филипините социалните мрежи буквално „избухнаха“ – правителствен самолет, червен килим, гвардейци и официални лица предизвикаха лавина от коментари. Част от феновете се запитаха дали тази показност е уместна, особено след като самолета на държавата бе изпратен до Истанбул да прибере отбора, който иначе щеше да чака осем часа за редовен полет. Истината е, че това не е прецедент за българския волейбол – подобно тържествено посрещане е имало и преди.

2009: Бронзови медали и същата сцена

През есента на 2009 година, когато националният ни отбор се завърна от Европейското първенство в Турция с бронзови отличия, посрещането беше почти идентично – отново правителствен самолет, летял отново до Истанбул, отново червен килим, само гвардейците липсваха. И цветята бяха други. И тогава начело на тима беше италианец – Силвано Пранди, както сега е друг негов сънародник - Джанлоренцо Бленджини. 2009 година по червения килим мина Андрей Жеков – тогава като разпределител, днес като помощник-треньор. Там беше и капитанът Владимир Николов – баща на братята Николови.

На Евроволей 2009 България записа едни от най-запомнящите се мачове в историята си. Тимът ни си осигури място на полуфиналите след страхотна победа над Холандия с 3:1 гейма. След тежката загуба на полуфинала от Полша, „лъвовете“ показаха железен характер и желание за победа, като разгромиха Русия с 3:0 гейма (25:18, 26:24, 25:21) в мача за третото място.

Червеният килим не е изключение за българския волейбол. Той е символ на уважение и признание, и напомняне, че очакванията винаги ще бъдат високи. Историята от 2009 г. доказва, че показността може да бъде напълно заслужена, когато е съпътствана от истински спортни успехи.

снимка: bulfoto