София. Многохилядна вълна от знамена, пироефекти и скандирания заля площад „Св. Александър Невски“, докато двуетажният открит автобус със сребърните медалисти от Мондиала във Филипините пробиваше път през центъра на столицата. Огромната видео стена превърна шествието в общо преживяване – от Старта при хотел „Витоша“ до финалния поклон пред морето от хора.
Атмосферата – празник, който се усеща в гърдите
Още преди залез площада клокочеше – семейства с деца на рамене, ученици със синьо-бели шалове и български трибагреници навсякъде. От сцената вървеше музикална програма, но истинското напрежение растеше пред видео стената, където кадрите от колоната с открития автобус разпалваха викове и аплодисменти на всяко включване.
Камерите „заковаха“ един от моментите на вечерта: фен, който тичаше редом до автобуса и крещеше от сърце „Само Левски!“ – естествен рефрен, след като седем от националите са израснали в „синия“ клуб. Площадът отвърна с буря от скандирания, а по високия втори етаж на автобуса момчетата махаха с медалите и сърца с ръце.
Когато автобусът зави покрай сградата на БАН, площада вече не просто гледаше – той живееше всяка секунда: „Българи, юнаци!“, „Браво, лъвове!“, „България!“.
Фойерверките в националните цветове дадоха холивудски завършек на влизането на отбора на сцената. Всеки национал мина по червения килим, камерите зумваха върху лицата – умора и щастие в едно. Знак на взаимност – отборът се обърна с гръб за голямото селфи с морето от хора зад него.
Времевата рамка и логистиката позволиха събитието да „диша“ – без пренасищане и с постоянна кулминация към площада. Прякото излъчване на видеостената превърна целия маршрут в обща сцена; включването с фенa, който тича и скандира „Само Левски“, символично подчерта клубните корени на ядро от националите и даде органичен, „уличен“ ритъм на празника.
Какво казаха участниците в тържеството:
Любомир Ганев – „Най-гордият президент; усещахме ви и във Филипините. Следващата година сме домакини на Европейското – сериозно обмисляме София, защото Варна ще ни е малка. Цел: Лига на нациите нагоре, Европейско у дома, курс към Лос Анджелис 2028.“
За България домакинството е шанс да капитализира ентусиазма у дома – пълни зали, устойчив интерес на подрастващите и реална цел за медал при „гореща“ публика. И не на последно място,победителят се класирва за Лос Анжелис.Събитие Дати Домакини Формат Финали ЕвроВолей 2026 (мъже) 9–26 септември 2026 България, Италия, Румъния, Финландия 24 отбора, 4 групи Италия Джанлоренцо Бленджини – на български:„Българи, юнаци! България, юнаци! Благодаря!“ – малко думи, но точното мото за вечерта.
Александър Николов – „Този медал е по-малко важен от това, че сплотихме нацията. Обичам България – благодарим за подкрепата.“
Алекс Грозданов – „Обединихме хората; минахме през контузии и тежки моменти – имаше резултат, благодарим за вярата.“
Симеон Николов – „Докато играем за България, всеки от нас е готов да умре на игрището. Искаме пак да ви видим тук.“
Руси Желев – „България винаги е била и ще бъде волейбол. Търсете по-голям площад за олимпийското злато.“
Илия Петков – „Най-младият отбор – младостта ни помага да играем без излишно напрежение. Догодина пак пред родна публика.“
Венислав Антов – „Най-голямото ни оръжие е колективът. Идваме от силни първенства – ще се върнем още по-добри.“
Георги Татаров – „Невероятна емоция; дано повече деца влязат в залите – спортът е пътят.“
Димитър Каров – „Героично! Обърнахте САЩ от 0:2, укротихте Чехия. Разплакахте България от радост.“
Две думи обобщиха вечерта – гордост и единство. Площадът беше сцената, автобусът – мостът, а видеостената – сърцето, което синхронизира пулса на града с ритъма на отбора. След среброто – целите вече са в златно.
