Много тежък мач, много труден и изключително емоционален, особено в края – с тръпката при видеоповторението на последната топка. Но сме много щастливи, че си извоювахме тази полуфинална фаза, възможността да играем за медалите, и че го направихме след толкова труден двубой. Имахме сериозни затруднения в първите два гейма, защото те играеха наистина много добре. В първия гейм имахме шансове в началото, които не използвахме добре, след това те се откъснаха и ни поставиха под натиск.

Бяхме обаче добри в това да не губим вяра, че можем да се върнем в мача. Постепенно си върнахме някои от нашите оръжия и накрая всичко се реши в една топка – спечелихме и сме щастливи.

След втория гейм сменихме позициите на двамата центрове, но по-скоро успяхме да подобрим началния си удар, който не ни се получаваше. Особено тези, които нямат за цел директно да направят точка от сервис, трябваше да бъдат по-прецизни и по-ефективни. С някои го постигнахме, с други по-малко, но като цяло допуснахме малко грешки, създадохме си повече възможности. Татаров се включи много добре, Палев беше решаващ в края на четвъртия гейм, а Илия сервира по-добре. И четвъртият, и петият гейм бяха точка за точка. Истината е, че не променихме много – запазихме вярата, че можем да го направим, мислехме топка за топка и чакахме САЩ да ни дадат шанс, за да сме готови да го използваме.

Следващият мач ще бъде много труден. Република Чехия играе много добре и този шампионат показа нещо, което казвам отдавна – вече няма ясна „география“ на световния волейбол. Много национални отбори играят силно и за да се състезаваш на високо ниво, трябва да показваш най-добрия си волейбол постоянно. Чехия направи отличен турнир и разполага с много опитни играчи, които се състезават в силни европейски първенства. Очаква ни изключително труден мач – но полуфинал на световно първенство не може да бъде лесен.

Целта ни остава същата – да мислим само за настоящия ден, по време на мача да се концентрираме върху следващата топка, без да търсим излишни обяснения, и да знаем, че ще трябва да страдаме и да се борим. Трябва да продължим по този начин и сме щастливи, че ще имаме възможност да го правим още няколко дни.

Не знам дали сега манталитетът на играчите е различен от миналото – не искам да съдя, не познавам достатъчно добре предишните ситуации. Знам само, че това поколение момчета показа, че вярва в труда, в усилията и в работата. И съм доволен, защото резултатите им дават доказателство, че трудът, усилията и понякога дори търпението към треньора, който им досажда, накрая водят до подобрение.“