В началото бях без думи, защото абсолютно нищо не ми се получаваше – нито атака, нито сервис. Това беше един от най-тежките моменти в близкото ми минало, дори може би в кариерата ми. Започнах първия гейм без точка в атака, а в последните шест мача не съм имал под 20 точки. Изведнъж след два гейма имах само две. Вероятно си е личало и по физиономията ми какво съм чувствал.

И точно тук искам да благодаря на невероятния отбор, който стои зад гърба ми – Аспарухов, Мартин Атанасов, Мони, центровете, Жоро Татаров, който се включи отлично. Те ме върнаха в мача и тази победа е тяхна заслуга. После просто им върнах услугата, защото не можех да оставя нещата така – трябваше да се борим. И се борихме. Според мен бяхме по-добрият отбор.

Честно казано, нямам идея какво постигаме. Това, че ще играем полуфинал, ако някой ми го беше казал преди три месеца, щях да му се изсмея. Сега живеем нашата мечта – тази, за която тренирахме и се раздавахме цяло лято. Радвам се, че имаме шанс да я осъществим още сега.

Ще се хвърлим на максимум и в полуфинала срещу Чехия. Надявам се единствено да не започвам повече така слаб мач. Ще се борим до край – както го направихме днес, до последната точка.“