На първо място искам да изкажа огромни благодарности към медицинския щаб. Без тях нямаше как да се случи това. Буквално 48 часа след мача с Португалия не можех да ставам от леглото и изобщо не вярвах, че ще мога да играя днес, при положение че играхме цели пет гейма. Те направиха невъзможното възможно.

Благодаря и на всички хора от България за подкрепата. Когато знаеш, че вярват в теб, няма как да се предадеш. От края на мача с Португалия до началото на днешния не съм спирал да работя – единственото време, в което не правех упражнения, беше докато спя.

След втория гейм започнахме да сервираме по-добре, а и техният сервис леко отслабна. Посрещането ни се стабилизира и започнахме постепенно да се адаптираме към тяхната игра – по-добър блок, по-важни точки, по-ефективна защита. Малко по малко започнахме да ги „четем“.

Честно казано, все още не мога да осъзная какво постигнахме. За първи път отбор като нашия стига до Топ 4. Аз лично съм просто благодарен, че успях да играя, защото щеше да е нечестно спрямо труда, който съм положил досега, да не бъда на терена. Може би утре ще осъзная напълно какво сме направили. Сега просто гледаме напред – към следващия мач и, дай Боже, към финала.