Случи се това, че осъзнахме, че съперникът не е страшен. Осъзнахме, че няма какво да ги уважаваме повече, отколкото заслужават, и че не са по-добри от нас, както изглеждаше в първите два гейма. В края на втория гейм си търсехме оправдания, но в третия се събрахме, започнахме да играем и това беше най-важното. Играта тръгна, те започнаха да намаляват темпото и в крайна сметка в тайбрека играхме по-добре и ги победихме.

Това е пълен обрат и не се случва всеки ден. Фактът, че сме най-младият отбор на турнира, означава много – показва какво поколение идва за България и какъв труд се полага в юношеския и младежкия волейбол. Надявам се да зарадвам баща си със сребърен или златен медал – друго няма.

В първите два гейма ни липсваше сервис. Те са отбор, който влиза в ритъм и е трудно да им се противодейства, ако не рискуваш със сервиса или не четеш по-добре блокадата. Впоследствие увеличихме натиска от начален удар и започнахме да четем атаките им по-добре. Защитата ни беше феноменална – топката просто не падаше.

Що се отнася до съперничеството ми с Мика – той е изключителен играч. Дори по време на контроли с тях се опитвах да науча нещо от него. Изключително много го уважавам, защото води голяма част от играта им. Целта ми е да вървя по неговия път и дори да го надмина.

Подготовката за следващия мач започва с това тази вечер да не мислим за волейбол и за Чехия. Трябва да си починем, защото съм емоционално изтощен. След това започва истинската работа.