„Смятам, че за нас, които не влизаме често, най-важното е да имаме търпение. Това бяха първите ми точки в целия турнир – до момента имах само две топки. Затова се опитвах да остана спокоен, да не променям рутината си и просто да чакам момента да дойде. Радвам се, че когато той настъпи, успях да помогна на отбора и съм доволен от себе си.

Подготвям се по един и същи начин за всички мачове – без значение дали ще играя или не. Вярвам, че мога да бъда полезен на отбора. А когато влязох след втория гейм, вече нямаше какво да губим – всички се хвърлихме на максимум. Не само аз, но и целият отбор започна да играе по-добре.

След като изоставахме с 0:2, вероятно всеки от нас си каза, че това е последният шанс и трябва да дадем всичко. Казахме си го и вътре в съблекалнята преди мача. Нещата се получиха – заиграхме по-силно и успяхме да спечелим.

Всички сме в огромен екстаз, защото все още не осъзнаваме напълно какво се случва. Много сме доволни, че сме сред най-добрите четири отбора в света и че го постигнахме като най-младия тим в този турнир.“