– Камило, поздравления за класирането ви на осминафинал! Ти беше треньор в България и затова не мога да не те попитам – каква е твоята оценка за сегашния български отбор? Гледал ли си мачовете?
– Разбира се. Гледах мачовете на България, защото шест години бях селекционер на националния тим и две години треньор на Хебър Пазарджик. Чувствам се наполовина българин! Много обичам България! Това е млад състав, най-младият на световното, с много индивидуални качества. Добре е воден от Кико Бленджини и целия му щаб. Виждам, че този отбор има потенциал да върви напред и да постигне значими резултати.

– Един от вашите играчи – Бен Тахир – игра в България. Тази негова кариера в чужбина помогна ли да бъде по-полезен за групата ви?
– Да, със сигурност. Той се промени доста. Например преди не изпълняваше добър начален удар, а сега вече го изпълнява. Работихме много върху блок и атака. Опитът в българското първенство е ценен, но най-много му помага това, че вече е натрупал и национален опит – така расте технически и тактически.

– А как оценяваш изиграните мачове на твоя отбор и турнира като цяло?
– Нашата група беше трудна за нашето ниво. Срещу Филипините изиграхме много добър първи мач, който обаче не беше лесен. После се получи странна ситуация – Иран игра слабо срещу Египет и загуби, а това е отбор от друго равнище. Ние обаче успяхме да се възползваме и да вземем три точки от Египет. Станахме първи в групата. Сега чакаме да видим съперника от другата страна, за да знаем как да се подготвим.

– Това ли е първият път, в който Тунис излиза от групата на световно първенство?
– Ако не греша, това вече се е случвало веднъж преди.

– Как ще се подготвите за следващия мач?
– Утре ще дам половин ден почивка, а вечерта ще направим тренировка с тежести. След това ще изчакаме да разберем съперника – може да е Бразилия може и Сърбия. Ще имаме четири дни да се подготвим. Това е достатъчно време.

– Докъде стига мечта на Камило Плачи на този турнир?
– Вече постигнахме класиране и това само по себе си е успех. Но аз мисля, че трябва да мечтаем за нещо по-голямо по-голямо. Аз съм на 69 години – това са последните ми обиколки във волейболния свят. Искам да оставя добър резултат с този отбор.

– Успех.
– Благодаря. Благодаря много (второто Плачи го каза на чист български).