– Мони, честита измъчена победа. Помолих ви сред първия мач да не играете до 50 точки, а вие отидохте чак до пети гейм. Какво се случи след втората част?
– След 2:0 реално играхме слабо. Това е истината. Работите, които трябваше да свършим – да подсигуряваме, да играем за защита – не ги направихме. Може би чак до седмата точка в тайбрека не изглеждахме като отбор, който иска да спечели. Важното е, че накрая го направихме. След осмата точка в тайбрека видяхте разликата – започнахме да вадим спасени топки в защита, да блокираме, да подсигуряваме. Имаше и много видеопроверки. Радвам се, че минахме през това, защото и този опит изгражда.

– Сервисът не вървеше след втория гейм...
– Така е. И това ясно си пролича в резултата. Аз също съм от тези, които трябва да държат начален удар, защото блокът и защитата ни не са на най-високо ниво. Затова трябва да компенсираме именно там - от точката за сервис.

– А ти лично какво трябва да подобриш?
– Дигането. Това е най-важното. Недоволен съм в момента от себе си в този, основен за мен елемент. Очаквам повече и знам, че мога повече. Стига вече, време е да го покажа.

– Сигурен съм, че ще го покажеш.
– Благодаря!