– Мони, честита първа победа. Как се чувстваш?
- Чувстваме се добре – мотивирани сме, макар и леко изтощени в момента. Скоро ще се възстановим. Много сме щастливи, че успяхме да победим Германия с 3:0 – това е важно и за ранкинга, и за излизането от групата. Смятам, че заслужено спечелихме и вече гледаме напред към следващия мач.

– В първия гейм имаше доста драма – водехте с 6 точки, но се наложи да го решавате в най-дългия гейм на световното дотук.
- Така е. Имаше доста грешки, но и много позитиви. Най-важното е, че в крайна сметка успяхме да спечелим гейма. Надявам се да няма повече толкова дълги геймове, но съм доволен, че го взехме. Разбира се, това оказва влияние и върху физическото ни състояние.

– Как ще се подготвите за следващия мач, който ще бъде и най-решаващият?
- Още след няколко минути започваме подготовката за него – сън, хранене, възстановяване. Очакваме да бъде много труден двубой, вероятно дори по-труден от днешния. Отиваме с надеждата да се класираме напред.

– Какво е усещането да играеш срещу човек, който е играл и срещу баща ти – Георг Грьозер?
- Да, замислих се – той е на два пъти повече години от мен, дори малко повече. Имам огромен респект към него. Трябва да си наистина изключителен играч, за да побеждаваш толкова дълго на това ниво – не се случва често. Аз си спомням как изглеждаше баща ми на 40 години, затова още повече уважавам постигнатото от него. Желая му всичко най-добро.

– С брат ти досега не сте играли много като диагонал на разпределителя...
- Точно така. Не сме имали много възможности, но след днешния мач мисля, че натрупахме достатъчно опит заедно. Това е нов елемент, който Бленджини въведе в състава, и засега мисля, че се получава добре.

– Една от мечтите ти вече се сбъдна – да играеш с брат си на световно първенство. Коя е следващата?
- Сега мечтая да спечелим медал заедно и да постигнем колкото се може повече победи.