– Алекс, честито! Спомням си интервюто ни в италианския град Джеси, преди година, когато не успя да участва в четиристранния турнир,тъй като беше минало малко време от операцията. Тогава за първи път научи съперниците в групата и каза, че са преодолими. Продължаваш ли да твърдиш същото?
- Още тогава смятах, че групата е преодолима, и сега продължавам да го твърдя.Но работата е 33% свършена, не цялата. Имаме още неща за вършене. Следва решаващ мач срещу Словения в понеделник.
- Сега, вече в ролята на диагонал и след тази победа, как се чувстваш?
– Супер се чувствам. Не само заради ролята, а изобщо – радостен съм. За позицията диагонал – това лято тренирах повече именно там и мисля, че се видя, че има напредък(смее се). Има още детайли за изчистване, но днес направих поне 10–12 точки от втора линия, с което се гордея.

– В статистиката пише 28 точки. Очакваше ли толкова?
– Честно казано, не знам точно колко станаха. Но да – оставиха ме да играя.

– Интересно е, че отсреща беше Георг Грьозер, който е играл и срещу баща ти.
– Много пъти съм го гледал на живо – още около 2013–2015 г. Винаги съм му се възхищавал: силов, надъхан, лидер по природа. Днес не направи най-силния си мач, но все пак е на близо 41 години и вече е дал страшно много на волейбола. Радвам се, че успях да го победя като по-млад.

– Какво се случи в първия гейм, когато водехте с 6 точки?
– Аз не посрещнах добре флот сервисите, които трябваше да влязат перфектно при разпределителя. Много съжалявах за пропуснатото, но това ми даде още повече мотивация да дам всичко от себе си. Радвам се, че накрая се получи.
- Сбъдваш мечтата си да играеш с брат си на Световно...
- Да, първи мач с Мони, и то какъв мач, ще го помним цял живот...

– Само едно молба – следващия път не играйте до 50 точки, защото нямаме нерви.
– (смее се) Съгласен съм, ще се постараем. Гледаме напред към следващия двубой.