Смесени чувства и гордост от прогреса
Треньорът на националния отбор по волейбол за мъже Джанлоренцо Бленджини говори пред медиите след завръщането на отбора в България. Той призна, че е със смесени чувства. От една страна, е щастлив, че за една година отборът успя да се развие дотолкова, че да се говори за класиране на финалите на Лигата на нациите, но от друга — е разочарован, че пропуснаха отличен шанс, като останаха само на една победа от голямата цел.
„Усещането е хубаво, защото само след година заедно стигнахме до това да си говорим за участие на финали. От самото начало знаехме, че това ще е дълъг процес и трябва да извървим сериозен път. За всички това беше нещо специално. Горд съм с тези момчета, че успяха да направят тази важна стъпка в своето развитие. Естествено, когато стигнахме толкова близо, има и едно разочарование, че не успяхме да стигнем до финалите“, сподели Бленджини.
Предизвикателства по пътя
Треньорът подчерта, че националите се справят с трудности още от началото на надпреварата. Отборът остана без капитана си още в първия турнир поради счупен пръст. Във втория турнир в Бургас Симеон Николов получи травма, която го извади от игра за три дни. Освен това в хода на състезанието Бленджини внесе промени в състава и игровата система, но това не повлияло негативно върху отбора.
„Желанието на всички да дават максимума от себе си не се промени и това ме прави много щастлив“, подчерта италианският специалист.
Похвала за дебютанта Дамян Колев
Бленджини не пропусна да изрази удовлетворението си от дебюта на Дамян Колев, който според него се е включил отлично в състава.
„Доволен съм от него и от всички останали. Щастлив съм, че мога да разчитам на група от 28–30 играчи, които тренират в Самоков и за всеки турнир мога да избера най-подходящите 14. На последния турнир пробвах нов тактически вариант, при който Алекс Николов играеше като диагонал. Това наложи Руси Желев да се върне на основната си позиция в защита, а Колев се включи позитивно и показа, че има бъдеще в този отбор“, коментира селекционерът.
Дали е нужен психолог в отбора
На въпрос на volleyweek.bg относно необходимостта от спортен психолог в отбора, особено след резките колебания в представянето — от победа над водача в световната ранглиста Полша до тежката загуба от Иран в решителен мач за класиране на финалите в Китай — Бленджини отговори:
„Не съм психолог и не бих искал да давам оценка за неща, които не са в моята компетентност. Не е моя работа да анализирам причините или да давам оценки на конкретни състезатели. Но когато отборът е далеч от нивото, на което сме свикнали да играем, не можем да се преструваме, че нищо не се е случило и просто да продължим напред. Трябва да се изправим пред реалността.
След мача с Иран имахме много позитивен разговор в съблекалнята. За мен беше важно да чуя как се чувстват момчетата преди и по време на мача. Смятам, че в такива моменти честността е изключително важна — само така можем да растем като група.
Разбира се, може да изглежда като оправдание, че някои са млади и неопитни, но когато си признаем страховете и преживяванията, това може да ни помогне да реагираме по-добре в бъдеще. Така трябва да действаме не само след загуба, но и след победа — да запазим баланс и спокойствие.
Колкото до нуждата от психолог в отбора — не мога да дам категоричен отговор. Смятам обаче, че с хората в щаба и с активната подкрепа от самите състезатели можем да се справим с такива предизвикателства.“
